Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 30

Лейди махна разочаровано с ръка.

– Не искате ли да го видите, преди да го отведат? – предложи Муций с мазна усмивка.

– О, ами... защо не? – отвърна Лейди с добре прикрито вълнение. – Мога ли да взема двете си слугини с мен?

– Разбира се, че може, ваше благородие – отговори сводникът и ѝ помогна да се изправи. Знаеше, че да я вдигне от мястото ѝ беше най-добрият начин да предотврати отказа ѝ, щом открие, че двете телохранителки са напуснали поста си.

Ладиса се огледа и се намръщи.

– Хм, няма ги... – промърмори.

– Кой го няма, ваша светлост? – попита Муций с престорена изненада.

– Моите телохранителки – отвърна тя.

В този момент друга порне на Муций, русокоса девойка, която се бе подстригала и облякла като момче, се приближи към сводника и Лейди.

– Моля да ме извиниш, Муций – каза приличащото на момче момиче. – Колесницата, която ще откара Инцитатус, пристигна. Мъжете чакат в кливуса (градска улица) и искат разрешение да започнат да товарят.

– Кажи им да изчакат, Фулвия – нареди ѝ Муций, небрежно поглеждайки съм Ладиса, която бе подочула разговора му с момичето.

– Все още ли искате да видите Инцитатус в конюшните, ваше височество? – попита я Муций, сякаш ѝ правеше услуга.

Лейди пак се огледа за телохранителките си, които никакви ги нямаше.

– Можем да вземем Фулвия с нас за ваше спокойствие – предложи Муций с невинен поглед. Фулвия се поклони на бритската принцеса.

– Добре, Муций, да вървим – съгласи се Лейди и кимна сякаш да убеди сама себе си, че взима правилното решение.

Октавия стоеше в другия край на претъпканата таверна с галициеца на Муций и видя как сводникът, Лейди и момичето тръгнаха към задната врата. Опита се да поеме в същата посока, но галициецът застана пред нея.

– Моят доминус ми нареди да чакаме тук заедно – каза и вдигна горната си устна.

– Не сега, млади човече. Моята домина пък ми заповяда да следя бритската принцеса и да я следвам навсякъде.

– Съжалявам, млада жено – отвърна галициецът и я спря. – Трябва да си изпълнявам заповедите.

Октавия се опита да се промуши изпод ръцете му, но той я сграбчи. Погледнаха се с взаимна неприязън.

– По-силен съм от теб, хубавице – прошепна галициецът в ухото на Октавия. Тя се опита да го ритне в слабините с коляно. Той бързо осуети опита ѝ, сграбчи я за робския нашийник и я отведе в ъгъла.

– Оставаш тук – изрече с глас, от който на Октавия ѝ стана ясно, че по-нататъшната съпротива е излишна.

***

С факла в ръка Муций поведе Ладиса и Фулвия през широкия заден двор зад таверната на Ромул. Все още оставаха два часа до зазоряване и наоколо нямаше никого. Към двора гледаха няколко затворени врати.

– Хората, които ще го местят, пристигнаха ли вече? – попита Муций Фулвия.

– Не знам. Трябва да чакат в кливус Салутис зад конюшните до изгрев слънце.

Докато се приближаваха към вратите, Муций сложи щипка фино стрит прах на рамото на връхната си дреха. След това се престори, че се спъва. Лейди се блъсна в гърба му. Той се обърна и бутна напрашеното с упойващо вещество рамо към лицето ѝ.