Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 15

Продължиха да си играят в леглото, скачаха нагоре, надолу и около големия си брат, крещяха и събличаха военните си униформи.

– Време е да оберем трофеите! – викаше Агрипинила.

– Да си вземем плячката, легионери – ревна след нея Лесбия.

Отпуснаха се до него, разтвориха и притиснаха ръцете и краката му с телата си, започнаха да гризат зърната му и гледаха как "трофеят" расте между краката му. Докато си разменяха коментари, толкова цинични, че се употребяваха само от легионерите, двете момичета го галиха, стискаха и чесаха, докато започна да моли за милост.

След това с помощта на две робини взеха вана в личната баня на императора. Калигула се радваше на веселата компания на сестрите си, които се смееха и се пръскаха с вода. Двете млади принцеси не спираха да се шегуват с глупавите си роднини – като чичо им Клавдий например, който беше любима мишена за закачките им, защото куцаше и заекваше като папагал по време на публичните речи. Докато робините подсушаваха телата им и ги подготвяха за вечерята, Лесбия и Агрипинила разсмяха Калигула до сълзи, докато се правеха на строги и сериозни преторианци, имитирайки Акилий Требелий, който според Лесбия имал толкова малък пенис, че Друзила се нуждаела от някой от инструментите на Архимед, за да го намери и изяде като малка, малка стрида. Шегуваха се и се забавляваха, докато сервираха вечерята.

Продължиха да се подиграват с глупави приятели и консервативни сенатори. И двете момичета се напиха с хиоско вино и нападнаха Калигула с целия си девичи ентусиазъм. Когато и той се напи, престана да се съпротивлява и сестрите му отново се възползваха от него.

***

На удобната си лектика – голяма носилка, носена от осем роби – Друзила стигна до палата на Месалина на Авентинския хълм. Беше простила на Октавия и я бе взела със себе си.

Елегантният палат на рода на Валериите бе препълнен с триста гости, най-вече млади мъже и жени в живописни екзотични костюми, накиприли се специално за най-дивия пир в навечерието на Деня на слънчевото рождение. Бяха се изтегнали на кушетките за хранене в огромната централна зала или отиваха да се срещат с приятели и любовници в други стаи. За случая родителите на Месалина бяха оставили имението изцяло на разположение на неомъжената си дъщеря, а те заминаха за празниците за Галия Нарбоненсис (днешната Френска ривиера). Прислужваха около петдесет роби, а иберийски музиканти забавляваха присъстващите с весела музика, свирена на цимбали, обои и лири.

Валерия Месалина, която беше две години по-млада от братовчедка си Друзила, бе смятана за най-красивото момиче в Рим. Беше висока към метър и осемдесет и пет, с гарвановочерна коса, откриваща отляво лицето със съвършен овал. Имаше големи сини очи, чийто поглед разтопяваше сърцето на всеки мъж, големи обли гърди с вечно настръхнали зърна, които стърчаха под тъканта на всяка нейна дреха. Месалина излъчваше чувственост от всяка пора на кадифената си средиземноморска кожа. Тъй като бе твърдо решена да се отдаде до забрава на всеки, който имаше мъжеството да я доближи, нямаше съпернички в полето на насладите.