Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 14
Ласе Браун
Палавите "войници" се спряха пред брат си, извадиха от ножниците мечовете и поздравиха императора, като извикаха три пъти под тътена на биещите барабани традиционното "Да живее Цезар!"
Калигула влезе в играта и разгледа облеклото. Докато поправяше колана на Лесбия, тя го погали между краката.
– Какви резерви са ти останали след атаката на сестра ни Друди? – попита нимфетката с изкусителна усмивка.
Агрипинила хвана ръката му и потърка с нея слабините си.
– Усещаш ли как войската ти се нуждае от презареждане, цезаре?
– Май по-скоро ми се струва, че е заплашена от напляскване – отвърна Калигула през смях.
Двете момичета си дадоха знак на някакъв свой таен език. След това едновременно се обърнаха, наведоха се, вдигнаха поличките си и разкриха голите си задничета.
– Искате ли да надникнете по-отблизо, генерале? – подкани го Лесбия.
– Да не се боите, че ще повлияете на бойния ни дух, императоре? – попита Агрипинила, обърна глава и направи гримаса.
Калигула ги ощипа по сладките задничета.
– Ох! – извика Лесбия.
– Ха! – присъедини се сестра ѝ.
– Достатъчно – заяви Калигула и дръпна полите им надолу. Двете възбудени момичета се обърнаха и си намигнаха.
– Няма да стане! – опънаха се те и разлюляха бедра.
– Трябва да работя, малки чудовища – каза отбранително Калигула.
– Как се осмеляваш да работиш в навечерието на Рождението на слънцето? – сопна се Агрипинила и пак направи гримаса.
– Подготвили сме празнична вечеря в частната ти трапезария с най-хубавия помпейски гарум, който може да се купи с пари, със свещи и всичко както си трябва – обяви Лесбия, изкушавайки императора с пикантния солен рибен сос, който римските лакомници обожаваха.
– Но можеш да забравиш за нашия пир, ако не искаш да играем на Veni, vidi, vici! – заяви Агрипинила.
Двете момичета се отдръпнаха като две тигрици, готвещи се за скок. Играта се състоеше в бърза атака срещу врага, в този случай Калигула, който играеше ролята на цар Фарнас, чиято огромна армия Юлий Цезар разбива за по-малко от два часа при Зела (съвременна Централна Турция) и след това изпраща писмо с прословутите си думи "Дойдох, видях, победих".
Докато барабанчиците въртяха инструментите си, Лесбия и Агрипинила нападнаха Калигула с римски бойни възгласи. Той винаги се бе държал приятелски с двете си малки сестри, опита се да ги отблъсне, но без успех. Те го повалиха на леглото, бързо го възседнаха и го принудиха да се предаде, като го гъделичкаха с мечовете си играчки.
– Печелите! Печелите! – съгласи се Калигула, извивайки се като змия в огън.
Двете момичета потриха голите си чатали – Лесбия в лицето му, а Агрипинила в корема му. Нададоха победни викове и изкрещяха: "Дойдох, видях победих", докато си сменяха местата, и го накараха да опита младите им, но вече покрити с мъх вулви.
