Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 13

Ласе Браун

– Тази сила, Друзила... Сигурен съм, че е свършила поне веднъж по време на онази езда!

Калигула се облегна на една колона. Пенисът му стърчеше нагоре като голям банан и беше готов. Друзила се приближи и коленичи.

– Искам я, Друди! А нямам друг начин да я получа – прошепна той, докато мачкаше косата на сестра си и галеше с еректиралия си пенис цялото ѝ лице.

Друзила хвана твърдата кожа на скротума му с добре поддържаните си нокти – все още удобно къси, пораснали толкова, колкото да оставят само лека драскотина. След това, докато брат ѝ продължаваше да мечтае и да възхвалява мощните тласъци на таза на Лейди, лакомо пъхна твърдия му пенис в гърлото си. Засмука го толкова силно, че той запръхтя като тюлен по време на копулация, за да изрази възхищението си от ненадминатите ѝ орални умения. Възбудена от думите му, тя продължи, докато го доведе до оргазъм, изгълта обилно потеклата в устата ѝ течност, облиза всяка капка, както беше правила толкова пъти преди.

Освен че изпита силната тръпка да направи фелацио на брат си, в навечерието на Рождението на слънцето тя го обслужи и по политически причини. Знаеше, че нищо не може да спре императора да си вземе каквото си е наумил. И тъй като титлата императрица нямаше да бъде дадена на варварската мома ездачка цяла година, Друзила смяташе, че е най-добре да се подчини на желанията на брат си, докато се охлади увлечението му по Ладиса Тюдор, както щеше неизбежно да стане.

Докато освобождаваше мощната струя в устата ѝ, Калигула трепереше от удоволствие, облегнат на колоната, а Друзила галеше бедрата и корема му. Почувства се по-добре, облече бродираната си роба и попита сестра си къде ще празнува Рождението на слънцето.

– На пиршество у Месалина – отвърна тя.

Императорът знаеше какво означава това, но при така създалите се обстоятелства не можеше да вини Друзила, че ще постъпи като всяка друга римлянка тази нощ в чест на боговете и богините им.

– Не забравяй да се прибереш преди изгрев – заръча Калигула и погали къдравата ѝ червена коса. – Искам те до мен за церемонията на терасата.

– Винаги ще бъда до теб при официални случаи, мой красиви братко – отговори тя. – А когато пожелаеш – и за по-интимни събития.

Когато Друзила се оттегли, Калигула закрачи из стаята и се замисли..

Няколко минути по-късно двете му по-млади сестри, тринайсетгодишната руса нимфетка Лесбия и наперената четиринайсетгодишна къдрокоса брюнетка Агрипинила, влязоха в стаята накипрени като римски легионери с бронзови шлемове, ризи до средата на бедрото с къси ръкави от груб червен плат с нагръдници от метал и варена кожа. Разлюляваха привързаните си с колани поли, увили стройните им бедра, от коланите им висеше по един римски гладиум (къс двуостър меч, дълъг около 65 сантиметра, използван от легионерите за колене и пробождане). Пристъпваха по пода с – какво друго? – специално правени за тях калиги, опънати по прасците им.

Последвани от четирима млади факлоносци и трима музиканти, които биеха окачените през раменете им военни барабани, двете момичета заподскачаха около брат си и запяха написани от тях глуповати песнички, иронизиращи маршовете на легионерите на Юлий Цезар при влизането им в завладените градове.