Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 17

След минута Друзила беше разлюляна от страст. Октавия започна да се притеснява. Добре познаваше ексхибиционистичната природа на господарката си и пълното ѝ пренебрежение към суматохата, която щеше да настане, когато група пияни гости видят как прекрасна жена като нея се сношава пред очите на всички. Октавия избута насила Друзила и "клиентите" ѝ в един кубикулум (малка римска спалня) и изчака отвън, докато четиримата мъже притискаха появилата се инкогнито принцеса и я "изнасилваха" безмилостно.

След около час, когато вече приближаваше полунощ, Месалина се появи перфектно облечена и гримирана в трапезарията и се смеси с гостите. Те вече бяха задоволили първоначалните си сексуални щения и сега ядяха, флиртуваха и се наслаждаваха на изкусителната вечеря. Междувременно Друзила взе всички наслади, които пожела, а мъжете получиха това, за което бяха платили. Когато свършиха, при тях влезе Октавия с леген с топла вода и няколко чисти кърпи. Изхвърли четиримата и изми от тялото на господарката си следите от буйните страсти на мъжете.

– Как се чувствате, принцесо? – попита робинята с искрена загриженост за физическото и психическото състояние на Друзила.

– Поуспокоена, но все още гореща като пещ – отвърна Друзила и се протегна в леглото като котка след хубаво по-хапване.

– Радвам се за вас, домина. Вече е почти полунощ.

Друзила стана. Октавия я изми, след това извади от чантата си парче бомбикс (мек тънък плат, ползван най-често за препаски) и го стегна около слабините на господарката си, като го промуши първо между краката ѝ и после го завърза за тънкия ѝ кръст. Синята туника все още беше в добро състояние, а огледалото от лъсната мед в спалнята я показваше красива и вдъхваше на Друзила увереност в собствената ѝ хубост.

Върна се в трапезарията, последвана от Октавия. Всички свещи бяха в готовност да бъдат запалени в чест на Рождението на слънцето. Факлите и маслените лампи бяха загасени и всички зачакаха главния роб на къщата да започне да отброява до полунощ. При сигнал всеки запали най-близката свещ. Слънцето се роди отново, както ставаше от векове на 25 декември всяка римска година. Гостите заликуваха, замолиха се, запрегръщаха се и започнаха да вдигат наздравици за божествената звезда, която поддържа живота на всички.

Друзила и Месалина, грейнали от щастие, се прегърнаха с взаимно възхищение и радостни от привилегията и правото си да останат още една година чувствени и провокативни като истински римски жени от онова време.

– Чух някакви слухове, че Кал ще се жени за бритската ездачка. Вярно ли е? – попита Месалина.

– Да. Тя е дъщеря на британския крал Тюдор.

– Хм, не го знам. И защо ще го прави? Да не е някаква политическа каша?

– Ами Кал също така е и сексуално привлечен от нея.

– Охо! Ще я направи ли римска императрица?

– Вероятно... След една година.

– Да му се не види, Друди! Тя може да се превърне в заплаха за властта ти като имперска принцеса.

– Знам, Миси. Но много скоро ще я спра.

Месалина се съмняваше, че Друзила ще рискува да си навлече гнева на Калигула, който несъмнено щеше да е бесен, ако разкрие заговор срещу жена си.