Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 12

– Кога смятате да си размените железните пръстени?

– След три дни, на 27-ия ден от декември.

Калигула допълни, че Британия е стратегически важна за защитата на северната граница на империята. И е в интерес на Рим да укрепи връзките със страната с един политически брак. Друзила се взираше в сивите му юлиеви очи и разбираше, че не ѝ казва цялата истина. Брат ѝ наистина милееше за интересите на империята и вследствие на това получаваше любовта на римския народ. Но въпреки това беше прекалено млад и не би си взел съпруга само по политически причини, ако не бе съзрял и някакви лични облаги от официалния акт.

Друзила плъзна ръката си под чаршафите. Започна нежно да гали пениса му и бързо го накара да се изправи в цял ръст. Неповторимото сексуално напрежение, което стоеше в основата на любовта им, беше силно както винаги. Той забеляза червените ѝ устни и се усмихна.

– За мен ли си се начервила? – попита.

– Не... В чест на Клеопатра – отвърна Друзила, изтъквайки обожанието си към покойната египетска царица, която непрекъснато си червяла устните и обичала да прави майсторски фелацио на десетки мъже по време на пиршествата.

Друзила страстно стисна еректиралия член на брат си. Той повдигна долния ръб на дрехата ѝ и започна да я гали между краката, като се наслаждаваше на навлажнените ѝ срамни устни, на стегнатия ѝ кунус (латинската дума за женски гениталии) и прекрасния ѝ венерин хълм, покрит изцяло с буен триъгълник от интимна растителност. Като повечето римлянки и тя го държеше недокоснат, не го подстригваше и го мажеше с масло от коприва, за да поддържа космите здрави и гъсти. Знаеше, че за повечето мъже рунтавата вулва означава чувственост. И излъчваше това послание още по-силно, тъй като интимната ѝ прическа имаше същия червен цвят като къдриците на главата ѝ, а това още повече привличаше Калигула към нея.

– Опита ли я вече в леглото? – попита Друзила, преди да поеме втвърдената ментула (латинска дума за пенис) на брат си в устата си.

– Не – отвърна той с въздишка. – Брачният договор не ми позволява да я докосна преди сватбата. Като член на чуждестранно кралско семейство не ѝ е позволено да влиза в помериума (свещената граница на Рим зад Сервиевите стени).

Друзила заоблизва умело главичката.

– Тя възбужда ли те? – попита.

– Е... Видя я как язди жребеца, нали?

– Това ли кара фантазията ти да се развихри?

– Edepol (кълна се в Полукс)! Стискаше голите си бедра около непокрития гръб на животното с такава сила и блъскаше чатала си толкова здраво в гръбнака на жребеца... – прошепна Калигула със замечтан глас.

– И ти искаш да усетиш тази хватка около кръста си. Права ли съм, братко?

Калигула се изправи както си беше съвсем гол и обу своите калиги (подковани ботуши на римските легионери от центурион надолу, които Гай Цезар носеше от ранна младост и които станаха причина за прозвището му Калигула = Ботушчето). Закрачи из покритата с дебели килими стая, затопляна някъде изпод пода въпреки че беше само 24 декември. Рим беше благословен с южни ветрове.