Читать «Ледена жега» онлайн - страница 4

— Забелязала съм. Ами работата ти? Нямаш ли да пишеш статия за някое списание? Експозе за корупцията в сенчестите коридори на Световната банка? Хроника на седмиците, в които си придружавал хайка за Бин Ладен? Описание на уикенда, който си прекарал на Сейшелските острови с Джони Деп или Стинг?

Руук се замисли и каза:

— Ако тръгнем днес следобед, за закуска ще сме в Лахаина. Ако се чувстваш виновна, спри. Заслужаваш го, след като два месеца се грижи за мен.

Тя го пренебрегна и закачи значката на колана си.

— Стига, Ники, колко убийства стават годишно в този град? Петстотин?

— По-скоро 530.

— Добре, това значи по-малко от две на ден. Ако днес тръгнем за Мауи и се върнем след седмица, ще си пропуснала около десет. При това не всички ще са станали в твоя район.

— Разбирам те отлично, Руук.

Той я погледна, леко изненадан.

— Така ли?

— Да. Разбирам, че колкото и награди „Пулицър“ да си спечелил, все още мислиш като шестнайсетгодишен.

— Това „да“ ли е?

— Петнайсетгодишен. — Ники го целуна и сложи ръка между краката му. — Между другото, чакането определено си заслужаваше.

След което отиде на работа.

* * *

Местопрестъплението й беше на път, така че вместо да отиде до 20-то управление, да вземе кола и да се върне, Хийт слезе на спирката в близост до 72-ра улица и продължи пеша. Сапьорите превантивно бяха спрели движението по Кълъмбъс авеню и когато се изкачи по стълбите, Ники видя страховито задръстване, което се точеше чак до Сентръл Парк. Колкото по-бързо приключеше огледа си, толкова по-скоро щеше да облекчи шофьорите, така че ускори ход, без обаче да претупва размислите си.

Както винаги, когато наближаваше труп, детектив Хийт се замисли за жертвата. Не беше нужно Руук да й напомня колко убийства стават в града всяка година, но бе дала клетва никога да не позволи количеството им да омаловажи загубата дори на един-единствен живот, или да я накара да забрави за удара, понесен от приятелите и семейството на загиналия. Това не беше отбиване на номера или пиар хватка — Ники стигна до това решение преди години, когато убиха майка й. Загубата не само я убеди да смени специалността си в университета, но и я превърна в ченгето, което се бе заклела да стане. Десет години по-късно случаят на майка й оставаше неразрешен, но тя все още беше непоколебима в желанието си да защити интересите на всички жертви, една по една.

На ъгъла на 72-ра и „Кълъмбъс“ Хийт си проправи път през тълпа зяпачи, вдигнали мобилните си телефони, за да запечатат опасността и да докажат, че са били близо до нея заради авторитета, който си мислеха, че ще спечелят във Фейсбук. Посегна да дръпне сакото си, за да покаже значката на униформения полицай на бариерата, но той позна жеста и й кимна още преди да успее да му я покаже.

На две пресечки пред нея пулсираха светлините на полицейските коли и тя тръгна натам. Можеше да мине по празната улица, но остана на тротоара — въпреки че беше ченге-ветеран, видът на опустялата централна улица в разгара на сутрешния трафик й се струваше нереален. По тротоарите също нямаше никой, с изключение на униформените, които не допускаха минувачи. 71-ва също беше препречена с бариери, а на няколко номера по на запад чакаше линейка, спряла пред къща, чиято тухлена фасада се беше оронила при земетресението. Хийт мина край един от ясените, които растяха пред нея и погледна нагоре през напъпилите му клони. От прозорците и противопожарните изходи се бяха надвесили десетина любопитни, същото беше и от другата страна на „Кълъмбъс“. Докато наближаваше към местопрестъплението, ехото от радиостанциите на насъбралите се служебни коли отскачаше от жилищните блокове в ехтящ унисон.