Читать «Ледена жега» онлайн - страница 3

— Побързай!

Той изникна на вратата, съвършено гол и зае царствена поза в долния край на леглото.

— Ако ще мра, нека да е така.

Тогава тя го сграбчи и го дръпна върху себе си. Възбудата ги завлече отвъд предпазливостта, дори отвъд любовната игра. Изгубено време, животински емоции, болезнена нужда — всичко това се сля във вихър от страст, в който нямаше умисъл, само бяс. След няколко минути се тресеше цялата стая, не просто леглото. Абажурите се люлееха, книгите падаха от рафтовете, дори чашата за моливи на нощното шкафче на Руук се преобърна и по пода се посипаха дузина черни химикалки.

После всичко свърши и двамата се отпуснаха назад, усмихнати и задъхани.

— О, определено си достатъчно здрав за секс — отбеляза Ники, а Руук успя само прегракнало да отвърне:

— Това беше… леле майко. — После добави: — Земята се разтресе.

— Много си скромен — разсмя се Ники.

— Не, мисля, че наистина се разтресе. — Той се надигна на лакът и огледа стаята. — Смятам, че току-що стана земетресение.

Когато тя изсуши косата си и излезе от банята, Руук вече беше прибрал падналите предмети и седеше пред телевизора.

— По Канал 7 казаха, че е било с магнитуд 5,8. Епицентърът бил в Слоутсбърг, Ню Йорк, на нещо, наречено „разломът Рамапо“. Естествено — разломът е наречен на град в Ню Джърси, но за пореден път лаврите обира Ню Йорк.

Ники остави празната си чаша на плота и извади телефона си.

— Пак имам покритие, но никакви съобщения и предупреждения. Какви са щетите?

— Все още ги установяват. Загинали няма, има пострадали от паднали тухли и така нататък, но засега нищо страшно. Като предпазна мярка някои летища и метростанции са затворени. Освен това не се налага да разтърсвам портокаловия сок. Искаш ли?

Тя каза „не“ и препаса кобура с оръжието.

— Кой би очаквал такова нещо? Земетресение в Ню Йорк сити.

Той я прегърна.

— Стана в най-подходящия момент, не мога да се оплача.

— Няма да ни е лесно да надминем това.

— Явно ще трябва да опитаме — каза той и двамата се целунаха. Телефонът на Хийт иззвъня и тя се отдръпна, за да отговори. Без да го молят, той й подаде тефтер и химикалка и тя си записа някакъв адрес.

— Идвам.

— Знаеш ли какво смятам, че трябва да направим днес?

Ники пусна телефона в джоба на сакото си.

— Да, знам и колкото и да ми се ще — повярвай ми, ужасно ми се иска — трябва да тръгвам за работа.

— Да идем на Хаваите.

— Много смешно.

— Не се шегувам. Хайде да тръгваме. Мауи. Ммм, Мауи!

— Знаеш, че ми е невъзможно.

— Дай ми една причина.

— Имам да разследвам убийство.

— Ники. Откакто сме заедно, съм научил едно — да не позволявам на някакво си убийство да ми развали кефа.