Читать «Ледена жега» онлайн - страница 6

На няколко метра от тях се чу гласът на детектив Фелър.

— Ей затова се движа само с ръчен багаж. Тия куфари са убийци.

Хийт рязко се обърна и докато двамата униформени се смееха, на лицето на Фелър се изписа изненада. Беше го казал тихо, но не достатъчно тихо. Когато тя остави Роули и Очоа и тръгна към него, бузите му поруменяха, а полицаите се изнизаха, оставяйки го насаме с нея.

— Виж, съжалявам — каза той и се опита да използва чара си, като се изкиска самокритично по начин, който винаги й напомняше за Джон Кенеди. — Това не трябваше да го чуваш.

— Никой не трябваше да го чува. — Тя говореше съвсем тихо, с безизразно лице и всеки страничен наблюдател би решил, че двамата просто сверяват записките си. — Огледай се, Ранди. По-сериозно от това — здраве му кажи. На местопрестъпление си, не на сцената на клуб за комици аматьори.

Той кимна.

— Да, знам, че се издъних.

— За пореден път — отбеляза тя.

Рандъл Фелър, вечният шут, имаше неприятния навик да остроумничи на местопрестъпленията, макар че беше чудесен следовател. Същият, който бе прострелян заедно с Руук, спасявайки живота й на пристанището за отпадъци. Черният му хумор може и да е бил уместен, когато служеше в отряд „Специални операции“ и по цяла нощ се возеше под прикритие из гаменския, мачовски свят на таксиджийския отряд на нюйоркската полиция, но в нейния такива номера не минаваха. Не и от вътрешната страна на жълтата лента. Не за пръв път водеха този разговор, откакто Фелър се беше преместил при нея, след като се върна от болнични.

— Знам, знам, просто ми се изплъзва. — Личеше си, че говори сериозно и нямаше смисъл да му се кара повече. — Следващия път ще си го кажа на ум, обещавам.

Хийт му кимна и тръгна към камиона за доставки. От нивото на улицата й се наложи да вдигне глава, за да погледне към Лорън Пари, която клечеше на пода в багажното отделение. По картонените щайги в дъното бяха избили капки вода, някои дори блестяха от леда, сковал стените им. Въпреки че хладилникът беше изключен, Хийт усети как по лицето й лъхва леден въздух. До коляното на Лорън стоеше синьо твърдо куфарче, а вдигнатият му капак не позволяваше на Ники да види какво има вътре.

— Добрутро, д-р Пари — каза тя.

Приятелката й се наведе към нея и се усмихна.

— Привет, детектив Хийт — отвърна тя и Ники успя да различи облачетата от дъха й. — Доста сложна ситуация имаме тук.

— Кога ли не е сложна?

Патоанатомът поклати глава отляво надясно, за да претегли казаното.

— Да ти кажа ли най-общите неща?

— Това е отлично начало — отвърна Ники и извади тефтера си — тънък, със спирала — който отлично се вместваше в джоба на сакото й.

— Неизвестна жена. Няма документи, нито чанта, портфейл или бижута. Бих казала, че е малко над шейсетте.

— Причина за смъртта?

Лорън отмести очи от клипборда си и се втренчи в Ники.

— Как ли успях да позная, че това ще попиташ? — Тя надникна в куфара и продължи: — Не мога да ти кажа, освен приблизително.

— Как ли успях да позная, че това ще отговориш?