Читать «Ледена жега» онлайн - страница 2

— Едно — бе единственият й отговор.

Двамата се шегуваха, но онази нощ на пристанището за отпадъци на река Хъдсън преди два месеца тя реши, че го е загубила. После докторът от спешното отделение я увери, че не е била далеч от истината. В момента, в който Хийт повали и обезоръжи едното корумпирано ченге в склада за отпадъци, не по-малко корумпираният му партньор стреля по нея от засада. Тя изобщо не го беше видяла, но Руук, проклетият Руук, на когото изобщо не му беше мястото там, скочи отгоре й и пое куршума. По време на дългата си кариера като униформен полицай и детектив в нюйоркската полиция Ники Хийт бе присъствала на смъртта на много хора и докато през онази зимна нощ цветът се изцеждаше от лицето му, а топлата му кръв изтичаше по ръцете й, тя си спомни за всички злощастни развръзки, на които бе станала свидетел. Джеймисън Руук спаси живота й, а собственото му оцеляване беше истинско чудо.

— Две — каза тя. — Руук, жалък си.

Когато излязоха на тротоара, той драматично си пое дъх.

— Обожавам миризмата на Трибека сутрин. Мирише на… дизел.

Слънцето се беше поиздигнало, така че Ники свали суичъра си, за да се наслади на лъчите му по голите си ръце. Хвана го, че я гледа и каза:

— Внимавай, отскубна ли и последния косъм, ще се превърнеш в онзи с цицестисите.

Продължи напред, а той се изравни с нея.

— Не мога да се сдържа. Всеки момент може да се превърне в романтичен. Това го чух в една реклама.

— Кажи ми, ако искаш да вървя по-бавно.

— Не, няма нужда. — Хийт го изгледа изпод вежди — той наистина не изоставаше. — Помниш ли как си влачех краката из онзи болничен коридор? Чувствах се като безпомощен старец, а виж ме сега. Пак крача като супергерой.

За да демонстрира, той я изпревари и спря на ъгъла.

— Много хубаво. Ако някога ми трябва помощ, а Батман и Самотния отмъстител са заети, знам на кого да се обадя. — Докато вървеше към него, тя попита: — Сериозно питам, добре ли си? Нали не те изтощих прекалено с тази тренировка?

— Не, нищо ми няма. — Руук опря пръст в ребрата си. — Само понякога нещо ме придърпва ей тук, докато се разтягам. — Двамата изчакаха светофара да се смени и той добави: — Като говорим за придърпване…

Ники го изгледа с най-убедителното си ледено изражение.

— Придърпване ли? Извинявай, не те разбирам.

Двамата се гледаха един друг, докато той повдигна вежда и я разсмя. После я хвана под ръка, докато пресичаха улицата.

— Детективе, смятам, че ако пропуснем закуската, няма да закъснеете за работа.

— Сигурен ли си, че си готов за това? Аз мога да чакам — много си падам по закъснелите удоволствия.

— Повярвай ми, достатъчно чакахме.

— Може би трябва да се отбиеш при лекаря, за да видиш дали си достатъчно здрав за сексуална активност.

— О — каза Руук. — Значи и ти си гледала рекламите.

Вместо да спрат да хапнат в „Кичънет“, те рязко завиха и тръгнаха към таванския апартамент на Руук, хванати за ръка, забързвайки крачка. В асансьора жадно се целунаха, притискайки се един към друг, като първо в стената се блъсна неговият гръб, а после — нейният. После двамата се пуснаха, може би устоявайки на изкушението, може би — за да подразнят другия, а може би по малко от двете. Не откъсваха очи един от друг, освен за да хвърлят поглед на брояча за етажите. Щом влязоха, той посегна да я целуне, но тя се наведе и хукна през кухнята, пресече хола и се метна на леглото, цепейки въздуха като борец. Приземи се на пружината, отскочи нагоре и докато изритваше маратонките си, весело извика: