Читать «Ледена жега» онлайн - страница 13

— Вече се отбих. Няма почти нищо счупено. Изправих картините, сложих плодове в купата, подредих джунджуриите и проверих дали мирише на газ. Всичко е наред, само асансьорът не работи. Три етажа са много нещо, но аз съм си издържлив.

Ники му благодари, но вместо да й каже „Няма защо“, той си придърпа един стол.

— Какво правиш?

— Настанявам се, нали имаме съвещание. — Той предугади възражението й и каза: — Стига де, нали не си мислиш, че дойдох само за да ти донеса кафе?

* * *

Хийт започна с подробностите. Не беше нужно да съобщава кое е най-важното, не и на тези хора. Всички в стаята познаваха и нея, и миналото й и бяха наясно. Ако думите й не го издаваха, това правеха двете дъски и решителното й поведение. Това беше Големият случай. Случаят на живота й.

Всички внимаваха, никой не я прекъсваше, нито се шегуваше. Никой не искаше да й попречи по някакъв начин. Всички споделяха една мисъл — „Да разрешим този случай заради детектив Хийт“.

След като бързо преразказа как сапьорите са открили куфара, тя използва снимките на неизвестната жертва, за да изброи основното — че е била замразена, че е нямала никакви лични вещи или документи, както и че макар и непотвърдена, причината за смъртта вероятно е прободна рана в гърба, нанесена умело. След това им посочи снимките на камиона.

— Шофьорът ни съдейства и заедно с работодателя си ни помага да установим реда на доставките, за да разберем кога са оставили куфара в камиона. Можем да приемем, че е станало по маршрута за доставки, но не искам да приемаме нищо за даденост. Нищо. С което стигаме до първата задача, която ще възложа. Детектив Хайнзбърг.

Ники я хвана неподготвена — пристигаше със закъснение от кабинета на капитана.

— Какво става? — попита тя, докато сядаше.

— Искам да проучите дали шофьорът има предишни провинения. Проверете и всички останали, които са имали достъп до камиона преди да тръгне тази сутрин. Това включва всеки, който го е чистил, товарил, преглеждал или би могъл да остави куфара, преди шофьорът да потегли. — Хайнзбърг се настани и кимна. — Шарън, няма ли да си запишеш?

— Не, запомних всичко. — После, докато размишляваше, добави: — Ако шофьорът се е обадил на 911, сигурно не той е извършителят, нали? Това не е ли излишна работа?

Ако балончетата с мисли съществуваха извън комиксите, това над главата на Хийт в този момент щеше да гласи „И още как“. Ники беше разбрала по трудния начин, че ако иска да ограничи щетите, които Хайнзбърг може да нанесе на един случай, е най-добре да й дава задачи, при които мързелът и липсата й на усет за подробностите ще навредят най-малко.

— Ами, ще разберем дали е излишна работа, след като я свършите, детективе — отвърна тя и огледа стаята. — Детектив Фелър.

— Тук!

Той слушаше внимателно, наведен напред, подпрял лакти на коленете си. Щом чу името си, се изправи и подготви химикалката.

— Вие ще огледате маршрута за доставки. Това означава не просто да се отбиете в магазините и ресторантите, където е разтоварвал, но и да проверите дали е спирал да сипе бензин, дали е слизал, за да отиде до тоалетната, дали краде храна и оставя калмари на чичо си, без да затваря вратата на хладилното помещение и така нататък.