Читать «Ледена жега» онлайн - страница 15

Докато отрядът мълчаливо обмисляше почти призрачното им значение — малкото момиче, което ги бе изписало, сега стоеше пред тях, — ръката на порасналата жена закачи копие на същата снимка на втората бяла дъска.

— Ето я връзката — заяви детектив Хийт, черпейки от запасите си спокойствие и самоконтрол, за да овладее емоционалната си реакция. — Тази улика води десет години назад, към неразгаданото убийство на Синтия Троуп Хийт. — Тя начерта невидима дъга между снимките на двете дъски. — Този случай ще ни помогне да разрешим стария.

— И обратното — добавиха Роуч в един глас.

— Точно така.

Щом групата се пръсна, за да се заеме със задачите си, до нея си проправи път детектив Фелър.

— Ще разрешим случая — каза той. — Лично за мен той е единствен.

— Благодаря, Ранди, това значи много за мен.

Той остана на мястото си и зачака, сякаш искаше да каже още нещо и Ники отново зърна мълчаливата симпатия по лицето му. Беше си паднал по нея още първия ден, когато пътищата им се пресякоха — есента, когато неговото такси под прикритие първо се отзова на нейния зов за помощ. Оттогава уличното ченге-грубиян се превръщаше в срамежлив гимназист всеки път, когато се окажеха насаме.

— Слушай, чудех се дали… ако още нямаш партньор… — Той не довърши, оставяйки на нея да прецени как да реагира. Тогава се намеси Руук.

— Всъщност, мислех си аз да си партнирам с детектив Хийт.

Фелър го огледа от главата до петите, сякаш току-що беше изпаднал от циркаджийски камион.

— Сериозно?

После се обърна към Ники.

— Мисля, че един следовател-ветеран би бил по-подходящ от… един писател-придружител, но може да си внушавам.

— Имаш предвид писателя-придружител, който отнесе куршум, за да й спаси живота?

— Така, чуйте ме — намеси се Ники.

— Имам предвид следователя-ветеран, който отнесе куршум, за да й спаси живота — каза Фелър, изправи широките си рамене и пристъпи към Руук.

— Знам как ще разрешим спора — обяви Руук. — Ще играем на „Камък, ножица или хартия“.

— Навит съм.

— Вие сериозно ли? — каза Ники. — Не, няма да играете на „Камък, ножица или хартия“.

Руук се наведе към нея и прошепна:

— Не се тревожи, ясен ми е. Мачо-типовете като него винаги избират камъка. — Преди тя да успее да възрази, той преброи „Три, две, едно, давай!“ и протегна напред изправената си длан — знакът за „хартия“. Фелър беше избрал „ножица“.

— Ха-ха — изкиска се следователят. — Приятно ми беше, Руук.

— Извинявам се, че ще прекъсна танца на пауните — намеси се Ники, — но, Ранди, смятам да използвам таланта ти по-ефективно от това двамата да правим едно и също. Колкото до теб, Руук, не го приемай лично, но това не е случай, където имам желание да се спъвам в теб всеки път, когато се обърна.

— О, как бих могъл да го приема лично?

Тогава зад тях изникна капитан Айрънс.

— Г-н Джеймисън Руук, добре дошли отново в 20-то управление — поздрави той и на месестото му лице изгря усмивката на представител на търговската камара. Изблъска Фелър и стисна ръката му във влажната си дясна длан, докато го тупаше по рамото с лявата. — На какво дължим честта? Нова статия ли пишете?