Читать «Ледена жега» онлайн - страница 11

Ричард Касл

— Момент, момент — разпери ръце капитанът. — Да не се увличаме чак толкова. Разбирам причината за ентусиазма ви, но нуждата от допълнителни ресурси трябва да бъде обоснована.

— Капитане, наясно сте с моята статистика. Знаете, че много внимавам с извънработното време и…

— Извънработно време ли? — Той поклати глава. — Значи не просто искате полицаи и следователи от другите отряди, а и извънработно време за вашия собствен, така ли? Боже мой…

— Разходът ще си струва.

— Лесно ви е да го кажете. Не знаете какво е да сте на тази длъжност и… — Той осъзна накъде се е насочил и даде заден ход. — Лесно ви е да го кажете.

— Капитане, това е нещо голямо. За пръв път от десет години имам прясна улика, свързана с убийството на майка ми. — Беше се научила никога да не подценява колко е тъп, така че му го обясни дума по дума. — Откраднатият куфар е пряка връзка между двата случая и съм убедена, че ако успея да открия убиеца на неизвестната жертва, ще намеря и този на майка ми.

Лицето му се отпусна в пихтиеста гримаса, с която се опитваше да изрази съчувствие.

— Вижте, знам, че това е изключително лично за вас.

— Не мога да го отрека, сър, но ви уверявам, че ще работя също толкова усилено независимо от…

— Чук-чук — обади се Шарън Хайнзбърг от вратата. — В лош момент ли идвам?

Капитан Айрънс широко й се усмихна и отново се втренчи в Ники със сериозно изражение.

— Детектив Хийт, да отложим този разговор за по-късно.

— Едно елементарно „да“ или „не“ и ще приключим веднага.

Той се изкиска.

— Получавате шестица за усилието, моите уважения, само че все още не сте ме убедили, а в момента имам ангажимент с детектив Хайнзбърг — каза той и посочи към календара на бюрото, сякаш това приключваше въпроса.

Хийт си каза, че Хайнзбърг явно вече си записва час, за да му се подмазва. После мина покрай най-слабо представящия се следовател сред хората й и излезе от офиса.

— Събирам отряда след три минути, Шарън.

Стъклената врата безшумно се затвори, а зад гърба й се разнесе приглушен смях. Детектив Хийт обаче пренебрегна раздразнението си. Беше твърде голям професионалист, за да допусне да я всмучат тези плаващи пясъци, а и сериозността на новата улика я мотивираше твърде силно, за да допусне дребнавите политически дрязги да я отклонят от мисията й.

Роули вече беше поставил две големи бели дъски до тухлената стена и тя веднага се захвана за работа, като първо подготви тази за неизвестната жертва. В горния ляв ъгъл закачи няколко цветни снимки — лицето й отблизо, главата й отстрани, тялото й, свито в куфара в поза „ембрион“, гледано отгоре, и близък план на прободната рана. До тях сложи снимки на камиона за доставки, сниман от пет ъгъла — отпред, отзад, от двете страни и от птичи поглед. Отдел „Събиране на доказателства“ бяха направили последната от един противопожарен изход по нейна молба. Хората в Ню Йорк сити постоянно гледаха надолу от апартаментите и офисите си. Сниман отгоре, особено заради графитите, изрисувани на покрива му, камионът можеше да подсети някой свидетел, който да им помогне да установят откъде е минал. Колкото и дребен да беше, всеки подобен детайл можеше да определи точния момент, когато куфарът се е оказал вътре. Или кой го е вкарал там.