Читать «Ледена жега» онлайн - страница 12

Зад гърба й избухнаха аплодисменти и тя се обърна. В общия офис беше влязъл Джеймисън Руук, за пръв път, откакто се изпречи на пътя на куршума, за да спаси живота й, и целият отряд бе станал на крака, за да го посрещне. Ръкоплясканията се усилиха, когато зад него се събраха униформени полицаи, цивилни сътрудници и следователи от други отдели, за да се присъединят към овациите. Той сякаш се смути и потърси погледа на Хийт, очевидно трогнат от спонтанното групово приветствие. Ники, която се беше разстроила достатъчно тази сутрин, се просълзи при мисълта какво означава подобен жест от страна на ченгета, които не са прочути с емоционалните си изблици.

Когато аплодисментите утихнаха, той избърса едното си око, мъчително преглътна, усмихна се на насъбралите се хора и каза:

— Да му се не знае, всички разносвачи на кафе ли посрещате така? — Докато те се смееха, той дойде при Ники и й подаде една чаша. — Заповядай. Голямо лате с обезмаслено мляко и две дози ванилия без захар.

— Идеално — каза тя и в същия момент иззад гърба на Очоа надникна Рандъл Фелър, надянал обидено изражение. Руук забеляза, че групата не се е пръснала и всички го гледат.

— Явно ще трябва да кажа няколко думи.

— Налага ли се? — попита Роули и няколко души се изкикотиха.

— Понеже питаш, ще го направя, но няма да говоря дълго. — Той посочи белите дъски зад Хийт. — Чувам, че имате нов случай и не искам да ви бавя.

— Късно е вече — каза Ники, но се усмихваше и двамата се разсмяха.

— Ще започна и ще завърша с „благодаря“ — заяви той. — Благодаря ви за подкрепата, за картичките, за цветята… макар че и от палава медицинска сестра нямаше да се откажа.

— Бяхме ти намерили — обади се Очоа, — обаче гърбът му беше много космат.

— Казвам го за последен път — благодаря на детективи Роули и Очоа. Роуч, благодаря ви, че онази нощ сте дали кръв за мен. Предполагам, че сега официално сме…

— Странни — извика детектив Раймър, който беше дошъл от отдел „Кражби“.

— А, няма нищо — каза Очоа. — Знаеш ли какво, Руук? Сега носиш силата на Роуч.

— Използвай я мъдро — добави Роули.

Ники прочисти гърлото си.

— Приключвате ли?

— Приключих — отвърна Руук.

— Моят отряд да си дръпне столове, започваме.

Докато посетителите си тръгваха, а хората й се събираха около белите дъски, Руук се доближи, огледа я внимателно и попита с нежен глас:

— По-добре ли се чувстваш, откакто говорихме?

Тя неопределено вдигна рамене.

— Ще се оправя. Справям се с шока, като мисля единствено за разследването, само че Айрънс ми пречи. Помолих го за извънработно време и още хора, но се ослушва.

— Малоумник.

— Не знам какво да направя, за да го убедя. — Тя тръсна глава, за да се отърве от тези мисли. — Много ти благодаря за кафето. Можеш ли да се отбиеш в апартамента ми, за да провериш как изглежда след земетресението?