Читать «Ледена жега» онлайн - страница 9

Когато фенерчето стигна до левия ъгъл на куфара, Ники ахна. Погледът й се замъгли, зави й се свят. Фенерчето падна от ръката й и тя падна на една страна.

— Ники, добре ли си? — попита Лорън.

В онзи момент Хийт не виждаше нищо. Две ръце я подхванаха и Лорън повдигна главата й от пода. Двама парамедици хукнаха към рампата, но дотогава Ники се беше опомнила достатъчно, за да се надигне и да ги отпрати с ръка.

— Не, не, нищо ми няма, добре съм. — Лорън клекна до нея, за да я прегледа. — Сериозно, добре съм — повтори Ники.

Според приятелката й обаче изражението й казваше друго.

— Изкара ми ума, Ник. Реших, че си изпаднала във вторичен шок или нещо такова.

Хийт провеси крака извън камиона. Приближиха се Роули и Очоа, последвани от Фелър.

— Какво става? — попита Очоа. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Ники потръпна, но не от студа. Изви глава, за да погледна куфара зад гърба си и бавно се обърна към останалите.

— Ники — каза Лорън, — какво има?

— Куфарът — отвърна тя и преглътна с усилие. — Белязан е с моите инициали.

Следователите и патоанатомът се спогледаха, объркани. Накрая Роули каза:

— Не разбирам, какво търсят твоите инициали върху този куфар?

— Аз ги издялках, когато бях малка. — Хийт видя, че обмислят казаното, но те се бавеха прекадено много, така че тя каза: — Този куфар беше на майка ми. — После добави: — Извършителят го открадна в нощта на убийството й.

ДВЕ

Ники Хийт тръгна към общия офис на 20-то управление с решителна крачка, която не оставяше съмнение у следователите, които се опитваха да не изостават, че се е възстановила от шока — меко казано.

— Съвещание в десет — извика им тя, докато влизаше, а на път към бюрото си каза: — Детектив Очоа, пратете снимката на неизвестната жертва до колегите от „Издирване“. Включете Уесчестър, Лонг Айлънд, Ню Джърси и Феърфийлд. Детектив Роули, избършете тази дъска и докарайте до нея втора, за да можем да действаме по двете едновременно.

Хийт избута купчината съобщения и избърса късчетата мазилка, които се бяха посипали по бюрото й след земетресението като ситни снежинки. После включи компютъра и прати на Лорън Пари имейл с молбата, която бе отправила към нея петнадесет минути по-рано, на местопрестъплението — да я прекъсне в момента, в който получи някаква информация, независимо колко незначителна изглежда.

Натисна „изпрати“ и на плота пред нея се материализира чаша кафе. Ники се обърна заедно със стола си и видя детектив Фелър.

— Вместо цветя ти предлагам кафе. Като извинение заради издънката ми тази сутрин. Голямо, с тройна доза мока и лешник, доколкото си спомням. Нали?

Всъщност тя предпочиташе лате с обезмаслено мляко и две дози ванилия без захар, но отвърна само „И така може“. Той се опитваше да й се извини, но в момента не й се мислеше за вкуса на кафето.