Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 85

— Неееее! — изкрещя Гари отчаяно, щом от удара изпусна металната рамка и полетя надолу.

— Повтаряш се, шибаняко — засмя се Учителя, докато гледаше как тялото на адвоката се усука и превъртя във въздуха през последните секунди от живота му.

Щом Гари Каргил най-после се пльосна на площада пред фасадата на сградата, ударът отекна като експлозия, все едно че бе изхвърлен телевизор, а не човек.

Учителя отиде до вратата на кабинета и я отвори. В коридора навън някакви хора бягаха панически, докато други стояха вцепенени, треперещи като зайци, попаднали в капан.

Той се втурна към задните стъпала, притиснал пистолета до бедрото си, докато се питаше дали някой глупак ще се опита да му препречи пътя.

60.

Дори след като шофирах до града със скорост над сто и четиридесет километра в час, още не можех да повярвам. Гладстон наистина беше в кабинета на Каргил, когато позвъних там. За броени секунди не успях да го спра.

Заковах спирачките пред офис сградата на Парк авеню. Зад полицейската лента беше пълно с изпочупени стъкла, върху които лежеше един много, много мъртъв адвокат.

— Първо го прострелял в колената, а после го изхвърлил през прозореца — обясни ми Тери Лейвъри, щом се приближих. — Не че съм голям почитател на адвокатите, но това е ужасно. — Проследих погледа му по остъклената фасада на високата сграда до зеещия правоъгълник в най-горните етажи.

— Имаш ли представа как е избягал? — попитах.

— Спуснал се е по служебното стълбище. Намерихме някакви дрехи на стълбите. Разполагал е с избор на няколко изхода. Има седем откъм сутерена и четири към фоайето. Сигурно се е преоблякъл и е изчезнал навън, преди да пристигнат първите патрулки. Докога този тип ще има такъв късмет?

Бет Питърс се присъедини към нас.

— Чухте ли последните новини? През последния час позвъниха десетки хора, които твърдят, че са виждали Гладстон. Обаждат се от Куинс до Стейтън Айланд. Някаква жена заяви, че се намирал пред нея на опашката за Статуята на свободата.

— Аз пък чух по радиостанцията „1010 Дабълю Ай Ен Ес“, че снощи много от клубовете по Двадесет и седма в Челси останали затворени, защото всички се страхували да излизат — каза Лейвъри. — Да не споменаваме за келнера от едно кафене на Юниън Скуеър, който наръгал с нож един подозрителен клиент, защото го взел за убиеца.

Бет Питърс поклати глава.

— Този град не е полудявал толкова, откакто Динкинс беше кмет.

Телефонът ми отново зазвъня. На дисплея бе изписано името Макгинис. Поех дълбоко дъх и поех разговора с предчувствието, че няма да ми хареса това, което шефът ще ми съобщи.

Оказах се прав.

61.

Учителя стигна до Хелс Китчън в разгара на пиковия час. Изпита съжаление, когато се загледа със симпатия към задръстеното, вдигащо ужасен шум автомобилно движение преди тунела „Линкълн“.

Гледката беше прекалено мъчителна. Зад предните стъкла на колите се забелязваха все овчедушни физиономии. Над дългите върволици от едва напредващите возила се ветрееха лъскави билбордове, съблазняващи притиснатите в капана на задръстването безмозъчни магарета. Клаксоните на хондите и фолксвагените немощно блееха сред замърсения въздух — като овце, поведени към кланицата.