Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 83

Най-отгоре бяха струпани сметките от кредитната карта „Американ Експрес“. Четиристотин долара за фризура, триста долара за пазаруване в „Бергдорф Гудман“. Госпожа Гладстон е харчела повече да поддържа външността си, отколкото аз за обучението си в колежа. Очевидно да си богат с много скъпо удоволствие.

След няколкоминутно претърсване най-после попаднах на това, което дирех — сметки през кредитната й карта както от магазина на Ралф Лорън, така и от „Клуб 21“.

Освен това на дъното на едно от чекмеджетата открих нещо, което в първия миг ми заприлича на договор. И наистина беше. Договор за развод.

Това доизясняваше нещата, казах си аз. Обикновено два фактора карат хората да побеснеят: разводът и уволнението. Гладстон бе преживял и двата, при това за доста кратко време.

Но това, от което най-много се нуждаех, бе нещо да ми подскаже къде може да се крие Гладстон и къде може да нанесе следващия си удар. Продължих да търся.

След още двайсет минути върху една от вдадените лавици намерих албум с изрезки от вестници. На тях се виждаше Ерика на благотворителни мероприятия, в някои случаи със своя съпруг, но по-често без него. На най-новата снимка Ерика беше със сатенена рокля с тюл и скъпоценности на някаква благотворителна вечеря за събиране на средства за болни от СПИН на Уолстрийт, в сградата на митницата на Манхатън.

Ръката на мъж с посребрена коса обгръщаше почти разголената й талия. Под статията бе написано, че името му е Гари Каргил.

Нужно ми беше по-малко от секунда, за да си спомня, че Каргил беше името, изписано в началото на договора за развод.

Още един съкрушителен удар по самочувствието на Гладстон. Жена му бе започнала да излиза с адвоката си по бракоразводното дело.

Внезапно очите ми се разшириха от неочакваното прозрение. Ако бях на мястото на побеснелия Гладстон, кого щях да поискам да премахна?

В миг всичко ми се изясни. От вълнение изпуснах албума с изрезките, докато посягах към телефона.

— Кое име и кой квартал търсите? — попита ме компютърът от службата за справки към телефонната компания с толкова спокоен глас, че едва се сдържах да не изругая.

Всяка секунда ми беше ценна.

— В Манхатън! — провикнах се аз. — Адвокатът Каргил!

59.

— И така, вие сте решили, че е дошло времето да се разделите със съпругата си — подхвана прочутият адвокат по бракоразводни дела Гари Каргил с цялата тържественост, която изискваше това изявление, както и консултацията за петстотин долара.

— Но искам да запазя хедж фонда си, за да спася компанията си — рече господин Савидж, последният клиент на Каргил. В спортния си елегантен костюм изглеждаше като истински победител. Гари си помисли, че май познава лицето му отнякъде, но не можеше да си спомни откъде. Може би от списание „Форчън“?

Ах, да, хедж фондът — помисли си Гари. — Двете най-сладки думи в модерния английски.

— Ето защо ви потърсих — продължи Савидж. — Чух, че сте най-добрият. Не се вълнувам колко ще ми струва, стига тази курва да не получи и цент.