Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 86

Тук имаше нещо от Данте, тъжно си помисли той. Или което беше още по-зле, от роман на Кормак Маккарти, този майстор на апокалиптичните сюжети.

— Не знаете ли, че сте създадени за велики дела? — идеше му да им изкрещи, докато заобикаляше пластмасовите брони и прегретите радиаторни решетки на автомобилите. — Не осъзнавате ли, че сте изпратени тук за нещо повече от това?

Изкачи се по стъпалата до апартамента си, със скромни сини дрехи от непретенциозната компания „Дикис“, в които се преоблече, преди да избяга. Знаеше, че тази дегизировка беше донякъде неубедителна, но в момента не беше нужно да изглежда изискано. С толкова милиона жители, с толкова много изходи и входове, при този така развит транспорт с метро, автобуси и таксита, градът действително не можеше да бъде следен от полицията.

Ченгетата все пак се появиха пред фасадата на сградата точно когато той излезе от стълбището. Но Учителя просто продължи към съседната банка, свързана с фоайето на офис сградата, след което използва изхода на банката към страничната улица.

Въздъхна. Макар и необяснимо, но дори и лекотата, с която се бе измъкнал, го натъжаваше.

Озовал се на сигурно място в апартамента си, той притегли фотьойла до прозореца и седна в него. След дългото ходене се чувстваше уморен, но и това беше за добро — напълно човешко, заслужено изтощение след добре свършена истинска работа.

Слънцето клонеше към залез над Хъдсън, светлината му заливаше в златисти багри избелелите тенти и складове. Докато му се любуваше, го връхлетяха откъслечни спомени.

Катеренето по оградите от телена мрежа. Топлината на асфалта, усещана през маратонките. Игрите на стикбол и баскетбол. И как той играеше с брат си на едно окаяно игрище край Рокуей бийч.

Всичко това беше от предишния му живот, неговия истински живот, от който бе изтръгнат, когато майка му го отвлече, за да гние насред Пето авеню.

Невъзвратимостта на това, което се бе случило с него, го пронизваше като нагорещена игла. Нямаше връщане назад, нито възможност да измени миналото. Животът му, толкова претъпкан от целия боклук, който би трябвало да го направи щастлив, накрая се оказа напълно безсмислен.

Заплака.

След малко избърса сълзите си и се изправи. Очакваше го още работа. Влезе в банята и завъртя крана на ваната. После се върна в стаята за гости. Вдигна трупа от леглото.

— Още малко — прошепна той. — Почти свършихме. — И го понесе към банята с нежна, загрижена усмивка.

62.

Половин час по-късно Учителя влезе в кухнята и извади бутилка уиски „Канейдиън Клъб“ от шкафа над мивката. Отнесе го в трапезарията с две ръце, почти церемониално.

Трупът сега лежеше върху масата. Той го бе измил във ваната, дори използва шампоан, избърса кръвта и мозъка от косата, преди да го облече внимателно в тъмносин костюм. Не забрави и вратовръзката.

Учителя също се бе облякъл в черен костюм, подбран за случая, както се полага за погребална церемония. Пъхна бутилката с уиски във вътрешния джоб на сакото на мъртвеца.