Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 87

— Съжалявам — прошепна той и се наведе, за да целуне бледото, безжизнено чело.

Върна се в кухнята, взе двата си колта от шкафа, зареди ги бързо и ги напъха в кобурите. Ченгетата скоро щяха да довтасат.

Извади от шкафа под мивката червена пластмасова туба, пълна догоре с бензин, и я пренесе в трапезарията. Силната, леко сладникава миризма на бензина бързо изпълни целия апартамент, докато той обля тялото с движения, наподобяващи прекръстване — започна от челото, спусна се надолу до чатала, после го обходи от едното до другото рамо.

— В името на Отца, Сина и Светия Дух — произнесе той тържествено.

Погледна за последен път лицето на покойника — тъжните сини очи, наполовина смръщената уста. Заплака тихо, преди да отстъпи към предната врата на апартамента, докато оставяше зад гърба си следа от разлят бензин.

Извади от джоба си запалка „Зипо“, гравирана отгоре със знака на морската пехота. Въздъхна дълбоко, избърса бузите си и за миг притисна хладната запалка към челото си. Дали не беше забравил нещо?

Хвърли към трапезарията изпразнената туба, натисна запалката и я запрати навътре със сръчна небрежност, като печеливша карта в гигантски котел.

Нищо работа, помисли си.

Лумналият буен огън, връхлетял като кълбо от пламък, изскочи като метеор отвътре и опърли косата му. Цялата трапезария пламна.

Остана като хипнотизиран още няколко секунди, вперил поглед в мастиленочерния дим, стелещ се откъм коридора.

После затвори вратата, извади ключовете си и заключи.

63.

Портиерът на номер 1117 на Пето авеню носеше зелен костюм и зелена шапка, в същия наситен ловджийски цвят, както и навесът пред фасадата.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — услужливо ме попита той, щом влязох във фоайето.

— Детектив Бенет — представих се и му показах значката си. — Трябва да се видя с господин или госпожа Бланшет.

Ерика Гладстон, убитата жена в Локъст Вали, се оказа от рода Бланшет. Баща й — Хенри Бланшет, управляваше частния холдинг „Бланшет“, който се занимаваше предимно с изкупуването на компании. От решенията на Хенри Бланшет зависеха много компании и дори хедж фондове.

Бях тук, за да им съобщя за смъртта на дъщеря им Ерика и евентуално да открия някаква следа към техния обезумял зет.

Асансьорът, който ме изкачи до техния мезонет на покрива, се отличаваше с изискана дървена ламперия и кристален полилей. Вратата ми отвори истински иконом в делничен костюм. Зад стената от френски прозорци от дясната му страна се надигаше пара от плувния басейн с олимпийски размери. Стори ми се, че се простира чак до хоризонта, за да се слее с великолепната гледка от двадесетия етаж към дърветата в Сентръл Парк, простиращ се долу в ниското.

— Господин и госпожа Бланшет ще слязат след малко на долния етаж, детектив — уведоми ме слабият иконом с британски акцент. — Бихте ли ме последвали до всекидневната.

Пристъпих в помещение с копринени тапети и размери едва ли не като на самолетен хангар. Всъщност приличаше повече на художествена галерия с подбрани с вкус и професионално осветени картини, окачени по стените с двойна височина над дизайнерските мебели и скулптури. Затаих дъх пред едно платно на абстракциониста Полък, едва ли не колкото някое голф игрище, след което си размених поглед е внушителен каменен китайски дракон, който за нищо на света не би се побрал в асансьора.