Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 84

Гари бавно и замислено се облегна на стола, тапициран с кашмир. Прецизно мебелираният му офис с дъбова ламперия напомняше на библиотека в замък в английската провинция, но с допълнителни екстри. Замъците в провинцията обикновено не предлагаха гледки към небостъргачите на „Метлайф“, „Крайслер“ и Емпайър Стейт Билдинг през прозорци от пода до тавана, при това от височината на четиридесет и първия етаж.

— Мога да ви уверя, че сте дошли на подходящото място — заяви той на клиента си.

После се намръщи, защото сигналната лампа на вътрешния му телефон започна да мига. Изрично беше обяснил на секретарката си основното правило в неговата работа: никога, абсолютно никога да не го прекъсват, когато се среща за пръв път с някой клиент. След като тези шарани пръскат такива безумни суми, не трябва дори да им подсказваш, че имаш и други клиенти. Толкова ли не можеше да проумее, че се опитва да закачи на въдицата си цял кит?

Органайзерът „Блекбъри“ внезапно завибрира на колана му, което още повече го раздразни. Какво ставаше, по дяволите? Ядосано сведе поглед към прозорчето на апаратчето.

Видя съобщение от секретарката с код за спешност — 911.

— Ужасно съжалявам, господин Савидж — извини се адвокатът. — Наредих да не бъда обезпокояван. Ще ме извините ли само за секунда?

Вдигна капачката на телефона и прегледа съобщението.

Обаждане от нюйоркската полиция. Вашият клиент може да е убиецът! Веднага излезте отвън!

Чу странно изкашляне и апаратчето внезапно се изхлузи от ръката му.

Успя само да разтрие очите си и застина. Господин Савидж вече се бе изправил. Тикна дългия пистолет в колана си, сетне се обърна и вдигна масичката за кафе с плоча от бигор. Сигурно тежеше към петдесет килограма, но Савидж замахна с нея назад и без усилие я изхвърли през един от прозорците, високи от пода до тавана. Оглушителната експлозия, от която наоколо се разлетяха парчета стъкло, събори Гари на колене. Адвокатът запълзя панически, за да се скрие зад бюрото.

— Хайде, Гари. Само не ми казвай, че не си мислил, че един ден всичко се връща! — провикна се мъжът сред вятъра, който изведнъж нахлу в кабинета. Парализиран от страх, Гари само се вторачи в юридическите документи, които се разхвърчаха от бюрото му надолу към Парк авеню, понесени от бясна вихрушка.

— Неееее! — внезапно се разкрещя той, отчаяно опитвайки се да побегне. Но стигна само до края на бюрото си, когато Учителя простреля капачките на двете му колена с пистолета двадесет и втори калибър, със завинтен отпред заглушител.

Болката беше невероятна, по-силна от това, което Гари бе вярвал, че е възможно човек да изпита. Залитна към ръба на останалия без стъкло прозорец и едва не падна навън. Успя да се хване за металната рамка. Вкопчи се там, за да спаси скъпоценния си живот, вперил ужасен поглед надолу към пропастта, дълбока сто и трийсет метра, по чието дъно се виждаха тълпите и бетонът на Парк авеню.

— Ето, ще ти подам ръка — каза му Учителя и пристъпи напред. — Не, не така. По-добре е да опитам с крак. — Със злоба стовари извития ток на обувката си „Прада“ в треперещата челюст на адвоката.