Читать «Кървави корени» онлайн - страница 3

Жена му паркира отпред и влезе с бързи крачки в къщата. Беше нервна и това й личеше — чертите на лицето й бяха изострени, очите й — широко отворени, често оправяше косата си. Раздразнението и бе докарало доста безсънни нощи, които скъпият грим трудно прикриваше. Беше висока стандартните два и половина метра, с синьо-зелена коса и красиви обли черти по лицето и тялото. Имаше стройна фигура — някога беше спортувала гимнастика, но след това бе съумяла да се поддържа. „Моята русалка“ — така я наричаше Гуалф. „Хубава като морето и гъвкава като времето. Затова са те кръстили Ириана — като времето.“

Видя го да стои на дивана и се втурна към него. Прегърна го силно, сякаш търсеше утехата, която само той би й дал. Дишаше тежко и дъхът й пареше врата му.

— Какво ще правим, Гуалф? Какво ще правим? Какво… — повтаряше тя без да спира и няколко огнени сълзи опариха врата му. — Днес е денят, в който…

— Млъкни, Ириана! — каза строго Гуалф, но сърцето му се късаше от болка. — Трябва да бъдеш силна, трябва да го преодолееш. Знаеш, че това трябва да стане. Просто няма друг начин.

— Да, но…

Той я погали нежно по косата. Чувстваше мъката й, тя сякаш струеше от нея. Как ли е издържала толкова време? Един мъчителен, продължителен ден, в който се е борила с най-големите страхове без да има кой да й помогне, да я утеши. „Бедната Ириана. Бедният аз!“

— Не можем ли да опитаме отново с консервативната терапия? — тя хълцаше и поглъщаше сълзите си. Беше като малко момиче, толкова искрена в мъката си, толкова нещастна, колкото нито един мъж не може да бъде.

— Получихме две отсрочки, знаеш това. Заради втората едва не ме уволниха — отсъствах от финалните преговори на най-крупната сделка през последните пет години. Няма друг начин.

— Ами Калул? Как ще му кажем?

— Нищо няма да му казваме. Ще го напиша в писмо и ще го оставя при Сан-Берг, както е постъпил баща ми — „да се отвори само при крайна нужда“.

— И ще го съсипеш.

— Точно както направи баща ми.

— Господи, колко е несправедливо! — изхълца тя.

— Искаш ли малко? — Гуалф повдигна шишето и наля в своята чаша.

Тя поклати глава, но бързо размисли. Отпи две големи глътки и му върна чашата празна.

— По-добре да не пиеш повече. Това може да го усъмни.

— Получих точни инструкции и в тях не влизаше забрана върху консумацията на алкохол.

Ириана се изправи до него и взе шишето.

— Гуалф-Син-Еган не ставай глупак! Нека мъката не пречи на разума ти, овладей се! — Лицето и се изопна съвсем, очите и се присвиха и като че ли се появиха особени пламъчета в тях.

„Как ли е издържала моята любима? Ето как — като е раздавала справедливостта, която сърцето й не желае. Като се е правела на силна, на невъзмутима… А после вечерта, когато всичко най-сетне приключи, ще плаче тихо на рамото ми и ще удави мъката си в сълзи. Аз не плача и затова ще я удавя в алкохол. Утре е почивен ден и не съм на работа. Утре вече ще съм друг човек.“