Читать «Кървави корени» онлайн - страница 2

„Но, защо? Защо точно в моето семейство? Къде сгреших?“ — той сипа от течността в чашата и я преполови. Отпусна се доколкото можеше, положи ръката си с полупразната чаша върху меката облегалка на дивана и вдигна краката си върху изкусно резбованата дървена масичка. Климатикът бълваше ароматен въздух точно над него като леко разрошваше остатъците от косата му, времето навън беше прекрасно — напъпилата пролет беше изсипала хиляди кошници с бели и розови цветове по дърветата, улиците и площадите бяха пълни със смеещи се млади хора (един от тях бе синът му Леиф) въздухът ухаеше на живот и на младост, а на него му идеше да умре. Безсилието му да промени нещата беше подплатено с факти и от това му ставаше още по-тежко. Само преди няколко дни семейният адвокат отвори предсмъртното писмо на баща му (което бе написано преди повече от десет риана), но той го усещаше сякаш бе изминала вече цяла вечност. Не можеше да си представи по-голям ужас, от този който рисуваха ледените слова на покойният му баща. Само за един миг се срина целият му живот, всичко в което беше вярвал. Същата вечер каза на Ириана — жена му и тя плака цяла нощ. Сякаш още чувстваше хлипанията й. Добре, че децата живееха настрани.

Проблемите започнаха да се трупат, още когато Леиф беше на шест риана. Възпитателите му недоволстваха — бил прекалено буен, пречел на образователния процес, не можел да участва пълноценно в него. Тогава го отдаваха на прекомерната му енергия и Гуалф не криеше задоволството си от факта, че синът му кипи от живот. Гуалф имаше едно на ум, че този разрушителен потенциал, който се проявява в детството, в по-късните години от живота се овладява и се трансформира в съвсем друга насока — съзидателна. Най-големите умове на света са били луди глави в ранните си години, та това е толкова нормално, защо да се притеснява? Калул, по-малкият му син пък беше съвсем различен — тихо и скромно момче, не би причинил неудобство никому, камо ли да измисли и приложи някаква по-сериозна пакост. Липсваше му кураж. Ако трябваше да се притеснява за някого, то това беше Калул. Как щеше да се реализира навън, да направи кариера, когато се притесняваше да общува с непознати? Как щеше да създаде семейство, след като първото момиче, което заговори открито за секс пред него ще му докара стомашни контракции? Понякога (когато бяха сами) жена му се шегуваше, че от агенцията за семейно планиране са й препоръчали да смеси генетичните линии, но са объркали носителите. В такива случаи Гуалф я обръщаше по гръб и започваше да я налага по дупето „ах, ти лошо момиче“. После правеха секс.

Но неприятностите с Леиф продължиха и в училище — бягства от час, спорове с преподаватели, побои над съучениците си. Бяха го уличили в кражба, в консумиране на стимулиращи и упойващи вещества. Гуалф бе чест посетител в директорския кабинет в късните часове. Вечерта се прибираше мрачен и дълго не можеше да заспи, не знаеше какво да прави — ограничителната възрастова граница приближаваше, а Леиф беше все още под чертата. Бе получил вече първата картичка от Интеграционния Център. После получи още. Вчера получи последната.