Читать «Кървави корени» онлайн - страница 5

Гуалф се закашля.

— Ето това се казва новина. Чу ли Гуалф? — каза Ириана като потупваше мъжа си по гърба. Погледът й блуждаеше объркано, но усмивката не слизаше от лицето й.

— Мислиш ли, че не чух? — той обърса устата си със салфетка. — Не е ли малко прибързано от твоя страна, Леиф? — попита небрежно, а през това време си мислеше:

„Интеграционния център никога не биха го допуснали. Още една генетична деформация и ще забранят на Калул да има деца. Това трябва да спре!“

— Ами ти, татко, на колко години се ожени за мама?

— Това беше друга история. Аз никога не съм имал проблеми с интеграционния.

— Стига, Гуалф. Прекаляваш.

— Не, мамо, всичко е наред. Татко е прав, доста обърках конците напоследък. Но аз като че ли се промених. Това момиче ме промени, не зная как — сигурно е направила магия. — той се засмя.

Ириана погледна Гуалф с плаха надежда.

— Но сигурно ти трябват доста пари за нея, имам предвид да сте заедно… излиза скъпичко, нали?

— Не разбирам какво намекваш, татко. — каза Леиф, а гласът му звучеше объркано. — Знам само, че за нея съм готов на всичко. На всичко! — той говореше тъй разпалено, сякаш бе почувствал заплахата, която бе надвиснала над него и бе опитал да се защити. По единствения начин, който познаваше — като нападне.

„Изобщо не си се променил синко. Само си мислиш така. Защо трябваше да се стига до тук? По-добре да бяхме избързали. Това съвсем ще съкруши Ириана.“

— Кога ще ни я покажеш? — намеси се Ириана. Макар под психо-тонизиращ чадър, тя чувстваше, че нещата не бива да стават така. Разговорът бе загрубял прекалено много. — Твоята приятелка?

— Скоро мамо. Съвсем скоро.

— Синко има ли още нещо, което искаш да ни кажеш?

Леиф бавно остави приборите на масата. Заговори спокойно, но гласът му бе леден. За един кратък миг Гуалф си помисли, че синът му знае.

— Питаш ме дали е бременна?

Ириана заби нокти в дланите си.

— Не е. — каза Леиф през смях. На фона на абсолютната тишина, той прозвуча зловещо. После ентусиазирано заговори: — Още не е забременяла. Аз просто я обичам. Освен това тя ме харесва такъв, какъвто съм и не иска да ме променя, както това искате вие. Онова лечение — в клиниката беше напълно излишно. Аз съм пълноценен човек. Мога сам да се грижа за себе си…

— Няма нищо по-хубаво от любовта. — каза внезапно Ириана, защото почувства, че за малко ще се разплаче. — Нали Гуалф?

— Така е. — по-скоро констатира той.

„Дано всичко свърши по-скоро.“

— Ириана, скъпа би ли донесла десерта?

— Вече? — погледна го тя стреснато. — Още е рано, скъпи. Леиф не е изял каларините си, а толкова ги обича.

— Не е рано! И без това, сигурно му е дотегнало от такива досадници като нас.

Ириана стана без да противоречи повече и се отправи към кухнята. Двамата помълчаха известно време, гледайки в различни посоки.

— Извинявай! — каза внезапно Гуалф. — Не исках да те засягам. А наскърбих и майка ти, знаеш колко е чувствителна на тази тема.

— Знам. — каза Леиф. — И ти извинявай! Знам, че не съм кой знае какъв син…

— За мен си най-добрият! — прекъсна го Гуалф. Сърцето му биеше яростно в гърдите, като че ли искаше да изхвръкне оттам. — Ти и Калул сте най-прекрасните синове на света. — извика Гуалф. И странното бе, че го мислеше.