Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 71

Луси си спомняше прекрасно следващия час в прегръдките на чудовищата. Изобщо не бяха отвратителни, нито груби или враждебни — напротив, бяха изпълнени с нежност. Дори половите им органи, с които я пронизваха едно след друго, не ѝ причиняваха болка, макар че някои от тях бяха дебели колкото юмрука на Юджийн и твърди като кокал. Колко от тези странни същества я обладаха онзи следобед — три, четири, пет? Смесваха спермата си в тялото ѝ и нежно ѝ доставяха удоволствие с непрестанните си тласъци. Когато те си отидоха и слънчевите лъчи отново докоснаха кожата ѝ, Луси изпита чувство на загуба, което тутакси я изпълни със срам; сякаш бе преживяла апогея на живота си и оттук-нататък дните ѝ щяха да бъдат вяло тътрузене към смъртта.

Луси най-сетне се надигна и отиде при Юджийн, проснат в безсъзнание на пясъка със счупен при падането крак. Целуна го и после клекна да се изпикае. Надяваше се, че семето, посято в нея през този пълен с любов ден, ще даде плод, който ще остане спомен за преживяното удоволствие.

* * *

В къщата Юджийн удари момчето. От носа на Аарон потече кръв, но малкият не издаде звук.

— Говори, момче!

— Какво да кажа?

— Аз твой баща ли съм или не?

— Да, татко.

— Лъжец.

Удари го отново, без предупреждение, и този път ударът запрати момчето на пода. Когато се подпря с малките си, още незагрубели длани на кухненските плочки, за да се изправи, Аарон долови нещо: изпод земята се чуваше музика.

— Лъжец — повтори баща му.

„Ще има още удари — помисли си момчето, — още болка и кръв“. Но щеше да ги изтърпи, а музиката беше обещание, че след дългото чакане ударите най-накрая ще престанат завинаги.

* * *

Дейвидсън се влачеше по главната улица на Уелкъм. Предположи, че е по някое време следобед (часовникът му беше спрял, сякаш да покаже, че не му съчувства), но градчето му се видя пусто, докато очите му не съзряха тъмната димяща купчина насред улицата, на стотина метра от него.

При тази гледка кръвта замръзна във вените му — ако това изобщо бе възможно.

Независимо от разстоянието, той разбра какво представлява купчината изгоряла плът и главата му се замая от ужас. Значи, всичко е било истина. Дейвидсън направи още няколко колебливи крачки в опит да преодолее замайването и да не загуби съзнание, когато почувства, че го подхващат нечии силни ръце, и през бученето на кръвта в главата си чу успокояващи думи. Те нямаха смисъл, но поне гласът беше приятен и човешки. Най-после можеше да се отпусне. Припадна, но почивката му беше краткотрайна — само миг по-късно околният свят изникна отново пред очите му, противен както винаги.