Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 47

Както и да е, проучих Джаклин възможно най-дискретно. Имах познат в Йорк, където двойката беше живяла, и го помолих да направи малко разследване. Съобщи ми резултатите чак след седмица; беше му се наложило да пресее доста полицейски глупости, докато разбере в общи линии каква е работата, но в крайна сметка се свърза с мен и новините хич не бяха хубави.

Бен действително бе мъртъв. Но със сигурност не беше умрял от рак. Моят познат не знаеше подробности, но беше разбрал, че трупът му е бил брутално осакатен. А главният заподозрян? Моята възлюбена Джаклин Ес. Онази невинна женица, която живееше в апартамента ми и спеше до мен всяка нощ.

Накрая я обвиних, че крие нещо от мен. Не знам какъв отговор съм очаквал. Но получих демонстрация на нейната сила. Направи го непринудено, без зла умисъл, но трябваше да съм глупак, за да не схвана предупреждението. Първо ми разказа как е открила уникалната си власт над хората. В отчаянието си, когато за малко не се самоубила, намерила в дълбините на същността си способности, за чието съществуване не била и подозирала. Сили, които започнали да изплуват от тези дълбини, като риби на светло, веднага щом се възстановила.

После ми демонстрира малка част от силите си, като започна да скубе косата ми косъм по косъм. Изскубна само дузина косъмчета, колкото да ми покаже страховитите си умения. Усетих откъсването на всяко от тях. Джаклин каза „един зад ухото ти“, почувствах изтръпване на скалпа и подскочих, когато пръстите на волята ѝ изтръгнаха косъма. После още един и още един. Беше невероятна демонстрация, защото тя бе превърнала силата си в изкуство — отделяше и изскубваше космите от главата ми сякаш с пинцета.

Вцепених се от страх, признавам. Знаех, че само си играе с мен, но бях убеден, че рано или късно ще ми затвори устата завинаги.

Само че Джаклин също се страхуваше от себе си. Каза ми, че уменията ѝ, макар и под контрол, я плашат. Нуждаела се от някой, който да я научи как да ги използва най-добре. И аз не бях този някой. Бях просто един мъж, който я обича, беше я обичал преди това разкритие и щеше да продължи да я обича независимо от него.

Всъщност след тази демонстрация на бърза ръка си създадох нова представа за Джаклин. Вместо да се уплаша, се привързах още повече към тази жена, която ми позволяваше да притежавам тялото ѝ.

Започнах да изпитвам досада към работата си, тя се превърна в нещо, което ми пречеше да мисля за моята любима. Репутацията, която си бях спечелил, взе да се топи; започнах да губя дела, да губя доверие. За два-три месеца професионалният ми живот почти изчезна. Приятелите ми се отчаяха от мен, колегите взеха да ме избягват.

Джаклин не се хранеше от мен. Искам да уточня това. Тя не беше ламия, нито сукубус. Това, което се случи, стана изцяло по моя вина, сам си провалих живота. Тя не ме омагьоса — това е романтична лъжа, извинение за изнасилване. Тя беше като море, а аз трябваше да плувам в нея. Звучи ли ви смислено? Бях живял на брега, в солидния свят на закона, и той ми беше омръзнал. Тя беше нещо течно, едно необятно море, затворено в човешко тяло, едно наводнение… и аз бях готов да се удавя с радост в него, стига да ми позволи. Но решението беше мое. Разберете го. Винаги е било мое. Решил съм довечера да отида в стаята и да бъда с нея за последен път. Ще го направя по собствена воля.