Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 45

Джаклин ми наприказва куп лъжи при първата ни среща. Как Бен бил умрял от рак, колко често говорил за мен и с каква любов. Предполагам, че е можела да ми каже истината още тогава и аз щях да я приема безрезервно — мисля, че от самото начало бях готов на всичко за нея.

Трудно е да си спомним със сигурност кога и как интересът ни към друго човешко същество е прераснал в нещо по-сериозно, по-пламенно. Може би си въобразявам силата на въздействието ѝ върху мен при първата ни среща, може би преиначавам историята, за да оправдая обсебеността си по-късно. Не съм сигурен. Във всеки случай, независимо кога и как, независимо дали бързо или бавно, аз хлътнах по нея и връзката ни започна.

Никога не проявявам нездраво любопитство към приятелите и любовниците си. Адвокатите се ровят постоянно в мръсотията в живота на други хора и, честно казано, да върша това по осем часа на ден ми е предостатъчно. Когато не съм на работа, изпитвам удоволствие от хората такива каквито са. Не любопитствам, не ровя, преценявам ги само по физиономия.

Джаклин не беше изключение от това правило. Бях щастлив, че е част от живота ми, независимо какво криеше в миналото си. Тя притежаваше изумително хладнокръвие, беше духовита, цинична и потайна. Никога не бях срещал по-пленителна жена. Не ме интересуваше какъв е бил животът ѝ с Бен, какъв брак е имала, и прочие. Това беше история, нейната история. Бях щастлив да живея в настоящето и да оставя миналото да умре. Даже се ласкаех от мисълта, че каквато и болка да е преживяла, съм способен да ѝ помогна да я забрави.

Разбира се, в историите, които ми разказваше, имаше дупки. Като адвокат, бях трениран да разпознавам измислиците и колкото и да се стараех да държа уменията си настрани, усещах, че не е съвсем искрена с мен. Но всеки си има тайни, знаех го отлично. Затова реших да ѝ позволя да запази своите.

Само веднъж се усъмних в подробност от измисленото ѝ минало. Докато говореше за смъртта на Бен, тя се изпусна, че си е получил заслуженото. Попитах я какво има предвид. Джаклин се усмихна като същинска Джоконда и ми каза, че между мъжете и жените трябва да има равновесие. Пропуснах забележката ѝ покрай ушите си. В крайна сметка по онова време бях обсебен и то безвъзвратно; каквото и да ми бе отговорила, щях да го приема с готовност.

Нали разбирате, тя бе толкова красива. Не говоря за външността ѝ: Джаклин не беше млада, нито невинна, не притежаваше онази безукорна симетрия, по която си падат хората от рекламния бизнес и фотографите. Лицето ѝ беше лице на жена, която наскоро е прехвърлила четиридесетте — лице, свикнало да се смее и да плаче, като носеше следи и от двете. Но тази жена притежаваше силата да се преобразява по най-неуловим начин, физиономията ѝ се променяше като небето. В началото си мислех, че го постига с грим. Но след като бяхме спали многократно и я бях виждал с гуреливи очи сутрин и капнала от умора вечер, осъзнах, че върху черепа ѝ няма нищо, освен плът и кръв. Това, което я преобразяваше, се намираше вътре в нея, беше проявление на нейната воля.