Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 49

— Какво например?

— Аз разполагам с моето тяло.

Той се усмихна. От години не беше чувал по-директно предложение.

— И какво очаквате в замяна на вашата щедрост?

— Искам да ме научите…

— Да ви науча?

— … как да използвам силата.

Тази жена ставаше все по-странна.

— Какво имате предвид? — попита Тит, за да спечели време. Още не беше успял да я прецени; тя го озадачаваше и объркваше.

— Да ви го изрецитирам ли отново, по по-прозаичен начин? — попита Джаклин с толкова арогантна усмивка, че почти го накара да се почувства пак привлекателен.

— Не е нужно. Искате да се научите да използвате силата. Предполагам, че бих могъл да ви науча…

— Знам, че можете.

— Нали знаете, че съм женен. С Вирджиния сме заедно от осемнайсет години.

— Имате трима сина, четири къщи, домашна прислужница на име Мирабел. Ненавиждате Ню Йорк, но обичате Банкок; обиколката на яката на ризата ви е четирийсет и един сантиметра, любимият ви цвят е зеленото.

— Тюркоазното.

— Колкото повече остарявате, толкова по-проницателен ставате.

— Не съм стар.

— Женен сте от осемнайсет години. Това ви състарява преждевременно.

— Не и мен.

— Докажете го.

— Как?

— Обладайте ме.

— Какво?

— Обладайте ме.

— Тук?

— Спуснете щорите, заключете вратата, спрете компютъра и ме обладайте. Предизвиквам ви.

— Предизвиквате ме?

От колко време никой не беше дръзвал да го предизвика да направи нещо?

— Предизвиквате ме?

Тит се възбуди. Не се бе възбуждал така от поне десет години. Спусна щорите, заключи вратата и изключи монитора, който показваше богатството му.

„Боже мой — помисли си тя. — Мой е.“

* * *

Връзката им беше измъчена, не беше като тази с Васи. Първо, Петифър беше несръчен и неопитен любовник. Второ, беше прекалено нервен, че изневерява на жена си, за да се отдаде напълно на Джаклин. Струваше му се, че вижда Вирджиния навсякъде: във фоайетата на хотелите, в които се усамотяваше следобед с Джаклин; в такситата, които минаваха край местата на срещите им; дори (кълнеше се, приликата била съвършена) в сервитьорката, която забърсваше масата в един ресторант. Все въображаеми страхове, но те убиваха до голяма степен непринудеността на романтичните им отношения.

И все пак Джаклин се учеше от него. Може и да беше жалък любовник, но беше брилянтен в упражняването на власт. Тя се научи да бъде силна, без да използва силата си, да не се поддава на чуждо обаяние, да взема лесно прости решения, да бъде безмилостна. Не че за последното ѝ трябваха много уроци. По-скоро той я научи да не съжалява, че е неспособна на импулсивно съчувствие и да преценява единствено с разума си кой заслужава да бъде унищожен и кой — пощаден.

Нито веднъж не му разкри способностите си, въпреки че прибягваше тайно до тях, за да събужда удоволствие в закърнелите му нервни клетки.

През четвъртата седмица от връзката им двамата лежаха един до друг в една светловиолетова стая, а под прозорците им ръмжеше следобедният трафик. Бяха правили кофти секс; Петифър беше нервен и нито един от номерата ѝ не успя да го предразположи. Любиха се съвсем набързо, без почти никаква страст.