Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 46

И знаете ли, щом го осъзнах, я заобичах още повече.

Докато една нощ не се събудих до нея. Обикновено спяхме на пода, Джаклин го предпочиташе пред кревата. Казваше, че леглата ѝ навяват мисли за брак. Както и да е, през онази нощ тя лежеше под завивката върху килима в стаята ми и аз се загледах с обожание в спящото ѝ лице.

Когато си напълно обсебен от някого, да го наблюдаваш по време на сън може да бъде ужасно преживяване. Някои от вас навярно познават вцепенението, до което води взирането в черти, които не можем да разгадаем, понеже не можем да надникнем в съзнанието на другия. Както казах, за нас, напълно обсебените, това е ужасно. В подобни мигове си даваме сметка, че не съществуваме за това лице, не съществуваме за тази личност. Затова когато този лик е застинал, когато тази личност е изгубена в собствения си непознаваем свят, човек се чувства дезориентиран, лишен от цел. Като планета без слънце, която кръжи в мрак.

Така се чувствах и аз през онази нощ, докато се взирах в необикновените черти на Джаклин и тъкмо размишлявах над обзелото ме вцепенение, когато лицето ѝ започна да се променя. Очевидно сънуваше, но що за сънища бяха това? Плътта ѝ се движеше, мускулите, косата, мъхът по бузите — всичко се движеше по законите на някакви вътрешни приливи и отливи. Устните ѝ се отделиха от костта и се издигнаха в лигава кула от плът; косата се завихри около главата ѝ, сякаш се намираше под вода; бузите се нагънаха и в тъканта им се образуваха бразди и хребети като ритуалните белези на воин. Бушуващи и пулсиращи десени от плът се надигаха и почти моментално се променяха. Тази нестихваща метаморфоза така ме ужаси, че навярно съм издал някакъв звук. Джаклин не се събуди, но сънят ѝ стана по-плитък и тя изплува от дълбоките води, от които черпеше необичайните си сили. Промените спряха и лицето ѝ пак се успокои.

Както се досещате, видяното ме разтърси и прекарах следващите дни в опити да си внуша, че тази случка изобщо не се е състояла.

Напразно. Знаех, че нещо не е наред с Джаклин и по онова време бях убеден, че тя е в пълно неведение за това. Смятах, че в организма ѝ има нещо сбъркано и че е по-добре да проуча миналото ѝ, преди да ѝ разкажа на какво съм станал свидетел.

Сега, разбира се, това ми се струва ужасно наивно. Да реша, че не е знаела, че притежава подобна сила. Но на мен ми беше по-лесно да я възприемам като жертва на подобно умение вместо като негова господарка. Казвам го като мъж, а не само като Оливър Васи. Ние, мъжете, не можем да повярваме, че в тялото на една жена може да се крие сила, освен ако не става дума за дете от мъжки пол. Не и истинска сила. Силата трябва да бъде в мъжки ръце, такава е божията воля. На това ни учат бащите ни, тези идиоти.