Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 44

Стовари Бен през глава на пода и започна да мачка ръцете и краката му, като спитваше месото и съпротивляващите се кости и ги тъпчеше в тялото му, за да заемат по-малко място. Навря дрехите в плътта, изтегли меката тъкан на стомаха от спретнато опакованите вътрешности, разпъна я и я уви около торса. Пръстите на ръцете му щръкнаха от лопатките на гърба, а краката, които продължаваха да ритат бясно, се озоваха в корема му. Преобърна го за последен път, за да превърне гръбнака му в тридесетсантиметров безформен стълб и всичко приключи.

Когато излезе от екзалтирания си унес, Джаклин видя, че Бен лежи на пода, а от притихналото му тяло, което сега заемаше място колкото един от хубавите му кожени куфари, се процеждаха кръв, жлъчен сок и лимфа.

„Боже мой — помисли си тя, — това не може да е моят съпруг. Той никога не е изглеждал толкова спретнат.“

Този път не остана да чака помощ. Този път знаеше какво е направила (дори се досещаше как) и разбираше, че престъплението ѝ е прекалено сурова форма на справедливост. Събра си багажа и напусна дома.

„Жива съм — мислеше си. — За пръв път през целия си окаян живот съм жива.“

СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ НА ВАСИ

(първа част)

Завещавам тази история на онези от вас, които мечтаят за очарователни и силни жени. Тя е обещание, но също и изповед, последните думи на един отчаян мъж, който не иска друго, освен да обича и да бъде обичан. Седя тук, треперещ, в очакване да дойде нощта и хленчещият сводник Кус да потропа пак на вратата ми, за да вземе всичко, което притежавам, в замяна на ключа от нейната стая.

Не съм куражлия и никога не съм бил, затова се страхувам какво ще стане довечера с мен. Но не мога да живея в непрекъснати мечти, не мога да живуркам в тъмнината с надеждата да зърна рая. Рано или късно човек трябва да се вземе в ръце (какъв подходящ израз), да се размърда и да отиде да го потърси. Дори ако това означава да се откаже от целия свят.

Сигурно думите ми ви звучат безсмислено. Сигурно вие, които четете по стечение на обстоятелствата тези редове, се питате: Що за идиот е този?

Името ми беше Оливър Васи. На тридесет и осем години съм. Адвокат съм или по-точно бях допреди година и нещо, когато започнах търсенето, което приключва тази нощ със сводника, ключа и онази светая светих.

Но историята не започва преди година. Започва преди много години, когато Джаклин Ес дойде за пръв път при мен.

Тя се появи изневиделица в офиса ми с твърдението, че е вдовица на Бенджамин Ес, мой състудент от юридическия факултет, и като се върнах мислено назад, си спомних лицето ѝ. Един общ приятел, присъствал на сватбата, ми беше показал снимка на Бен и румената му булка. И ето я и нея, в цялата ѝ красота, която бях видял, загатната на снимката.

Помня, че ми беше много трудно при първия ни разговор. Тя дойде при мен в натоварено време, когато бях затънал до шия в работа. Но бях толкова очарован, че отложих всички срещи за деня и когато секретарката влезе в кабинета, ме изгледа сурово, както само тя умее, сякаш искаше да ме полее с кофа студена вода. Предполагам, е усетила наелектризираната атмосфера, съпътстваща любовта от пръв поглед. Колкото до мен, аз се преструвах, че просто проявявам любезност към вдовицата на стар приятел. Не исках да мисля за страст — не ми беше присъщо или поне така смятах. Колко слабо се познаваме — имам предвид в действителност.