Читать «Кървави белези» онлайн - страница 94

— Каза ми, че е имал. Онзи, който му е помогнал да докарат статуите.

— Луи работеше при нас, не беше партньор на татко.

За първи път чувам това име.

— Добре. Но той е бащата на Мишел, нали?

— На теб какво ти влиза в работата?

— Нищо. Забрави, че питах.

Гретхен взема още една шепа пръст и я пуска право върху дупката на мравките.

— Матилде е виновна.

— За какво е виновна?

— За всичко. Тя забременя и направи скандал и тогава Луи си тръгна. Ако не беше тя, той все още щеше да е тук.

— Но нали ми каза, че той е предал доверието ви.

— Така е, но вината не беше само негова.

Тя свива рамене. Погледът й блуждае, като че ли нещо вътре в нея е изключило.

— Беше много красив. И забавен. Все дразнеше Жорж, питаше го дали е женен за някоя от свинете, такива неща.

— Звучи суперзабавно.

Гретхен приема думите ми буквално.

— Така си беше! Веднъж взе едно малко прасенце и го уви в една стара кърпа като в пелена. Когато го видя, Жорж направо побесня, защото Луи изпусна прасенцето и то си счупи единия крак. Щеше да каже на татко, но Матилде го накара да излъже, че е станал инцидент. Татко само щеше да се ядоса. А и прасетата не са на Жорж, така че няма право толкова да се пали.

— Какво стана с прасенцето?

— Жорж трябваше да го заколи. Но беше още сукалче, затова получихме добри пари за него.

Колкото повече неща научавам за Луи, толкова по-малко го харесвам. Не мога да си представя Матилде с човек като него, но в момента, в който мисълта ми хрумва, осъзнавам колко е нелепа, та аз не знам почти нищо за тази жена.

— И къде е Луи сега?

— Казах ти, Матилде го прогони.

— Но все още живее в града, така ли?

Лицето на Гретхен се изостря, в момента ужасно много прилича на баща си. Хвърля остатъка от пръстта върху мравките.

— Защо толкова те интересува?

— Само се питах дали Матилде…

— Престани вече с тази Матилде! Защо непрекъснато ми приказваш за нея?

— Не ти…

— Напротив! Матилде, Матилде, Матилде! Мразя я! Всичко разваля! Ревнува, защото е стара и увиснала, и знае, че всички мъже ме харесват повече от нея!

Вдигам ръце, опитвайки се да я усмиря.

— Добре, успокой се.

Но Гретхен не се успокоява толкова лесно. Кожата около носа й е побеляла.

— Искаш да я чукаш, нали? Или може би вече го правиш?

Ситуацията започва да излиза извън контрол. Изправям се.

— Къде отиваш?

— Да си върша работата.

— Искаш да кажеш, че отиваш да видиш Матилде?

Не си правя труда да отговарям. Навеждам се да взема чинията, но тя я грабва изпод ръцете ми.

— Не ми обръщай гръб! Казах, не ми обръщай гръб!

Грабва вилицата и замахва с нея. Извъртам се, но вилицата закача ръката ми и разкъсва кожата.

— Господи!

Притискам одраното с ръка и невярващо поглеждам Гретхен. През пръстите ми се процежда тъмна струйка кръв. Гретхен пуска вилицата и премигва, сякаш току-що се е събудила.

— Съжалявам. Аз… аз… не исках да…

Ръката ми започва да тупти, но шокът е по-силен от всичко останало.

— Най-добре да си вървиш — казвам с треперещ глас.

— Казах, че съжалявам.

Решавам, че е по-добре да замълча. След миг Гретхен започва виновно да събира чиниите, косата й виси като перде пред лицето. Без да каже нищо повече, тя ги отнася към двора и изчезва от погледа ми.