Читать «Кървави белези» онлайн - страница 92

— За бога, Клоуи, защо го правиш?

— Защо ли? — повтаря тя и оставя шумно чайника. — Защото не мога да търпя повече тази гадост! Защото мразя това, че съм абсолютен провал! И повече не мога да се преструвам, че не съм! Какво изобщо правим с теб? Аз работя в бар, а ти дори не живееш в реалния свят!

— За какво говориш?

— Дори не го съзнаваш, нали? Да не би да мислиш, че филмите са истинският живот? Дори не правиш свои собствени, а гледаш чуждите! Чужди филми, чужд живот, само от това разбираш! През цялото време превъзнасяш френското кино и тъпата Франция, но в действителност никога не ходиш там! Кога за последен път наистина си бил там?

На крака съм, макар да не си спомням кога съм се изправил. Пристъпвам към нея, кръвта пулсира в слепоочията ми.

— Хайде де! — крещи тя. — Защо поне веднъж в живота си не вземеш да направиш нещо!

Подминавам я. Излизам навън слепешком и чувам зад гърба си риданията на Клоуи.

12

— Скучно ми е.

Гретхен хвърля на земята остатъка от малкото жълто цвете, чиито листенца къса през цялото време. Опитвам се да потисна въздишката си.

— Хайде, помъчи се да го запомниш — казвам и й показвам вилицата си. — Как се казва това на английски?

— Не знам.

— Знаеш. Казвала си ми думата преди.

Тя дори не вдига поглед.

— Нож.

Оставям вилицата върху чинията. Успехът, който постигам в обучението на Гретхен по английски, не е много по-голям от този на Матилде, макар че, трябва да призная, ентусиазмът ми също не е по-голям от нейния. Разговорите с малката дъщеря на Арно в най-добрия случай са доста трудни и ако се опитам да я притисна, тя веднага изпада в обичайното си нацупено състояние. Въпреки това бях обещал на Матилде, че ще положа усилия.

Днес нямах намерение да я обучавам. Отидох до плевнята, за да се измия, преди да взема обяда от кухнята. През цялата сутрин мислех за случилото се в банята предния ден, питах се дали не изтълкувах погрешно напрежението между мен и Матилде. Или може би изцяло си го бях въобразил? Чудех се дали днес ще открия някаква промяна в нея, но до този момент нямах възможност да проверя. Тази сутрин закуската ми отново беше оставена на стълбите в плевнята, а когато отидох до кухнята, за да върна чиниите, от Матилде нямаше и следа. Надявах се, ако не друго, поне да имам възможност да я видя, когато отида да взема обяда си.

Но когато излизах от плевнята, видях Гретхен да се задава срещу мен с чиния в ръка. Матилде я помолила да ми донесе обяда, заяви тя с лукава усмивка и още в същия момент разбрах, че надеждите ми да обядвам спокойно няма да се сбъднат. Опитът да учим английски поне ще ни спаси от неловкото мълчание. Не че то притеснява Гретхен по някакъв начин.

Тя лежи по корем и безгрижно подритва с крака, докато къса следващото цвете, пораснало между камъните на пътеката. Облякла е жълт потник и износените изрязани дънки, краката й са дълги и загорели от слънцето, розовите джапанки висят на изцапаните й ходила. Правя с пръст един кръг в пръстта и след това добавям стрелки, едната сочи дванайсет, а другата — девет.

— Колко е часът?