Читать «Кървави белези» онлайн - страница 95

Оставам на място и чакам пулсът ми да се успокои. Вилицата е оставила четири паралелни следи върху бицепса ми. Кървят, но не са дълбоки. Отново ги притискам с ръка. Мравките в краката ми са се нахвърлили върху разпиляната храна и си организират истинско пиршество. Онези, които Гретхен уби, вече са напълно забравени, единственото важно е оцеляването.

Оставям ги да се наслаждават на храната и влизам в плевнята, за да почистя ръката си.

* * *

Залезът е поразителен. Водните кончета, пчелите и осите, които кръжат около езерото през деня, са заменени от мушици и комари. Седя на земята, подпрял гръб на кестена, и издишвам цигарения дим във въздуха. Чел съм някъде, че насекомите бягат от него, но изглежда, тези около мен не го знаят. Вече са ме нахапали, но знам, че до утре сутринта няма да почувствам нищо. Утре е нов ден, тогава ще му мисля.

Бях донесъл книгата на Матилде. Наоколо цари абсолютна тишина, но тази вечер нямам никакво желание да чета „Мадам Бовари“. Книгата лежи до мен неотворена, докато последните лъчи на слънцето превръщат повърхността на езерото в матово огледало.

Ръката ме боли там, където зъбите на вилицата се забиха в нея, но раната не е сериозна. Измих я на крана в плевнята, оставих ледената вода да отнесе кръвта. Розовите струйки потекоха сред камъните и потънаха във все по-разширяващия се процеп в бетона. Още едно наследство от моя предшественик. Казах на Матилде, че съм се одрал на скелето, и я помолих да ми даде памук и лепенки. Предпочетох да се превържа сам, отколкото да обяснявам как точно са се получили паралелните драскотини.

Сестра ти ме наръга, защото не ти е простила, че си се разделила с бащата на Мишел, когото тя явно е харесвала малко повече от необходимото. Не, предпочитам да си спестя подобен разговор. И въпреки това, ако Гретхен си е падала по Луи, това би обяснило напрежението между нея и Матилде. А може би е било нещо повече от увлечение, мисля си, като си спомням нескопосаната рисунка, която открих в бележника му. Голата жена би могла да е всяка от тях, а от това, което научих за Луи, стигам до извода, че не би се поколебал да спи и с двете сестри.

Сега кой ревнува?

Кестеновото дърво е пълно с бодливи топчета. Все още не са напълно узрели, но едно от тях е паднало преждевременно и лежи на тревата до мен. Вземам го в ръка и усещам как убожда дланта ми. Слънцето вече се е скрило зад дърветата и над езерото се е спуснал здрач. Изправям се и заставам на ръба на скалата. Хвърлям кестена във водата и той издава слаб звук, когато цопва в нея. Носи се като миниатюрна мина, подскача над тъмната сянка на подводната скала.

Не мога да си намеря място, затова слизам от скалата и тръгвам по брега на езерото. Никога преди това не съм стигал толкова далеч, не съм изпитвал желание да продължа напред. А сега като че ли се чувствам длъжен да обходя границите на фермата.

Черният път стига до скалата и малко по-нататък минава покрай гората и свършва до водите на езерото. Тръгвам по него и стигам до далечния бряг. Малко по-нататък е очертана границата на фермата. Парчета ръждясала бодлива тел, забити в стеблата на дърветата, се вият покрай гората. Отвъд не се вижда нищо друго, освен житни поля. Няма нито пътека, нито черен път, така че не виждам причина да се поставя тел. Житото надали ще премине незаконно в чужда територия, но не в това е смисълът на оградата.