Читать «Кървави белези» онлайн - страница 72

Арно се подсмихва. Струва ми се, че инцидентът е подобрил настроението му.

— Прасетата ядат абсолютно всичко. А старият Баярд е готов да хапне всичко, до което се добере. Извади късмет, че стъпи в капана, а не в челюстта му. В противен случай сега щеше да си с един крак по-малко.

Поглеждам тревожно към нереза, докато Арно поставя дъската на място и започва да я прикрепя с пироните. Прасето продължава да се храни, вече се е успокоило и Жорж го чеше по гърба с четка с дълга дръжка. Струва ми се, че е достатъчно кротък, но забелязвам, че старият човек продължава да стои от другата страна на оградата. После виждам как излива нещо от едно шише върху четината на животното и продължава да го чеше. Сигурно е оцет, мисля си, спомняйки си думите на Гретхен.

— Винаги ли подлудява така, когато колите прасе? — питам аз.

Арно стиска пироните в уста, но въпреки това отговаря:

— Ако вятърът довее миризмата на кръвта към него.

— Защо не си намериш някой по-малко злобен?

Арно ме поглежда кисело, забива пирона докрай и се премества в другия край на дъската.

— Той е добър нерез. Трябва му веднъж, най-много два пъти да го пусна при някоя свиня и работата е готова.

Долавям в гласа му чувство на гордост. Взема следващия пирон от устата си и с три удара го забива в дъската.

— Човек не се отказва от расов екземпляр за разплод само защото е с лош характер.

— Ами свинята, която току-що закла?

— Беше ялова. Пробвах Баярд достатъчно пъти с нея и беше ясно, че нищо няма да излезе. Щом не ражда, нямам нужда от нея.

— Нищо чудно, че ти е толкова сърдит, щом убиваш женските му.

Арно се разсмива.

— На Баярд не му пука за тях. Просто няма търпение да получи карантията.

Изправя се и примижава от болка. Започва да разтрива гърба си и ми връчва чука и пироните.

— Хайде, свърши и ти нещо полезно.

Оставя ме да довърша работата и си тръгва от поляната, без да ме погледне повече.

Лондон

Известно време след изчезването на Клоуи през онази нощ нещата са почти нормални. Не сме забравили за случилото се, но и двамата избягваме темата. Бях реших да приема, че казва истината, когато твърдеше, че не е станало нищо, а и самата Клоуи явно правеше опит да остави зад гърба си случайното прегрешение. Ако не мислех за това, почти можех да повярвам, че нищо между нас не се е променило.

Но не беше така.

От време на време отново я чаках да свърши работа в бара. Никой от нас не искаше да признае какво всъщност се крие зад това, а именно че вече й нямам доверие. Това е част от негласното споразумение, което сме постигнали.

Една нощ, когато пристигам, в заведението, я заварвам на бара с един мъж. Той седи на висок стол, а тя е застанала до него; в първия момент решавам, че е някой клиент. След това забелязвам как двамата са се привели един към друг, виждам мрачното изражение на Клоуи, докато слуша какво й говори. Спирам за малко, за да дойда на себе си, след това приближавам към тях.

Клоуи вдига поглед и ме вижда. Очите й леко се разширяват, не мога да преценя дали е от шока, или е от страх какво ще последва. Мъжът също се оглежда, но аз не спирам поглед върху него. Опитвам се да изкривя устните си в нещо като усмивка.