Читать «Кървави белези» онлайн - страница 71

— Дай ми патерицата си!

— Какво?

— Дай проклетата патерица! — повтаря той и ме вика с ръка. — Хайде!

Колебая се, но в този момент дъската започва да пука и съм принуден бързо да взема решение. Подавам патерицата на Арно. Той започва да блъска муцуната на животното с подплатения край. То квичи, опитва се да я захапе и раздира подплатата с единия от бивните си. Арно обръща патерицата и продължава да го блъска, но вече с дългата страна. Отпуска цялата си тежест върху нея и се опитва да го избута.

— Бъди готов с дъската! — изсумтява той, когато нерезът отстъпва назад. — Сега!

Бутвам дъската на мястото на дупката в оградата. След миг едва не падам на земята, когато прасето се блъска в нея. Опитвам с все сила да го задържа, но съм принуден да отстъпя, докато Арно не застава до мен. Затискаме заедно дъската с крака, като в същото време той провира патерицата над оградата и се опитва да избута прасето с нея. Въпреки това имам чувството, че се мъчим да спрем булдозер.

Жорж се появява отново, в едната си ръка носи дълга дъска, а в другата кофа. Без да спира, пуска дъската на земята и отива към кочината на няколко метра встрани от нас. Навежда се през оградата, плясва с ръце и започва да цъка с език. Прасето е прекалено разгневено, за да му обърне внимание, но в следващия момент се спуска към това ново предизвикателство. Преди да стигне до него, Жорж изсипва в кочината част от съдържанието на кофата. Оттам се понася гадна и сладникава миризма на карантия. Нерезът спира и започва подозрително да души предложеното лакомство. След това заравя зурлата си в него, като продължава да грухти раздразнено.

Арно въздъхва с облекчение и се отдръпва от дъската. Аз понечвам да го последвам.

— Дръж я там!

Отправя се с вдървена походка към Жорж. Без да откъсва поглед от прасето, възрастният мъж вади от джоба си чук и няколко пирона и ги подава на Арно.

— Трябва да се направи нова ограда — казва му той.

— Засега и тази е добра.

Имам чувството, че не за първи път спорят по този въпрос. Жорж мълчи, но е ясно, че не е съгласен.

— Накарай го да се махне оттук — казва Арно.

Жорж взема кофата и отново започва да цъка с език. Нерезът подтичва след него като кученце, докато мъжът отива към другия край на кочината. Когато се отдалечават достатъчно, изсипва още карантия от кофата. Нерезът веднага се нахвърля да яде. Арно с мъка вдига дъската, която Жорж е оставил на земята.

— Добре, можеш да се махнеш оттам.

Краката ми треперят. Отдръпвам се встрани, подскачайки и се облягам на оградата, надявам се, Арно да не забележи, че се треса. Патерицата лежи на земята. Арно я подритва и се ухилва.

— Май вече за нищо не става.

Прав е. Подплатата в горната й част е разкъсана на парчета, а металът е огънат и изкривен. Опитвам се да се подпра на нея. Безполезна е. Изненадва ме усещането за безпомощност, което изпитвам, но не искам да се издам пред Арно.

— Какво яде това животно, когато не му давате алуминий? — питам аз.