Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 229

Майлоу се обърна към мен:

— Как мислиш? Шумът и светлините ще го спрат ли, или ще го настървят?

— Зависи от сценария — отговорих аз.

— Сценарият ли? — каза Уитуърт.

— Той следва линията на някакъв сценарий. Дори да реагира на една непосредствена заплаха, проблемът е в това, че не знаем до какво равнище на възбуда е стигнал, за да можем да предскажем точно какво ще направи.

— Възбуда ли? Това да не би да е свързано със секса?

— Това е общото му физиологично състояние — обясних аз. — Организмът на психопатите обикновено функционира на по-ниско равнище в сравнение с организмите на повечето от нас, при тях стойностите на пулса и на проводимостта на кожата са по-ниски, прагът на усещане на болка е значително по-висок, с изключение на случаите, когато се появи напрежение. Тогава те стават извънредно избухливи. Ако се сблъскаме с Криминс, докато все още е сравнително спокоен, тоест, докато изгражда някакви схеми, обмисля планове и може да се контролира, той вероятно ще избяга или просто ще се предаде. Но ако го улучим във върхов момент, може да реши да доведе сценария си докрай.

— Като Кореш — каза Уитуърт. — Колко годишно е момичето?

— На четиринадесет.

— Разбира се, няма гаранция, че вече не го е ликвидирал.

Майлоу каза:

— Искам хеликоптерите да са в готовност. Дайте ми още две-три коли. Всички ще влезем в Трийдуей тихо, без фарове и без сирени. — После се обърна към мен: — Къде висят онези от „Бънкър“?

— В сградата на охраната, точно след входа.

— Чудесно! — каза той на Уитуърт. — Ще се срещнем на главния вход. Алекс, обясни му точно всичко. Ти си единственият, който е бил там.

39.

Хората в бледосини ризи не бяха щастливи.

Трима пазачи, изненадани, докато седяха в псевдоиспанската сграда на охраната. Мека музика от стереоуредбата. Току-що изгладени ризи.

Спретната, чиста постройка както отвън, така и отвътре, с уютен интериор: кухненски бокс без нито едно петънце, дъбова маса с четири стола от същия материал, сини шапки на закачалката. На масата още стояха остатъците от приготвена в ресторант мексиканска храна. „Тако Фиеста“, адрес във Валенсиа. До едно полуизядено бурито лежеше обичайният работен график. Три малки пая в пластмасови тарелки — синя, оранжева и кафява, последният надупчен с тънки пластмасови клечки.

Вратата беше оставена незаключена. Когато Майлоу, Уитуърт и аз влязохме, тримата пазачи се бяха изправили и бяха посегнали към коланите за пистолетите си, които не бяха там. В дъното на стаята имаше метален шкаф с надпис „Място за оръжие“. До него на стената беше окачен металният плакет с кръстосаните карабини — емблемата на „Бънкър Протекшън“.