Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 231

Майлоу грабна картите и ги раздаде. Една страница с груба, направена на компютър, диаграма. Английските имена на улиците, отпечатани с готически шрифт, магазините и игрищата за голф, в центъра — Езерото на размисъла. Никакви знаци за планините, простиращи се на изток.

Уитуърт каза:

— С изключение на игрищата за голф, площта е малка — това ни улеснява… Вече е разделена на шест зони, а аз разполагам с още петима полицаи, освен себе си. Това не е ли карма?

— Кармата е за вярващите — отговори Майлоу, — но, да, първо се заемете с игрищата за голф, после претърсете обществените сгради и езерото, а накрая една след друга всички къщи. Обръщайте особено внимание на всяко място, където има паркиран джип. Ако в колата има снимачно оборудване, бъдете извънредно предпазливи. Ако успеем да пипнем Криминс, когато се кани да снима нещо, ще можем да разполагаме с някакви улики.

Аз се намесих:

— В бележките си той разсъждава дали да използва кинокамери, или да ги замести с видеокамера. Криминс не е от онези, които се трудят честно и почтено, тъй че аз залагам на видеокамерите. Това означава, че той може да използва най-обикновена ръчна камера. Освен това се съмнявам, че ще работи на някое от игрищата за голф. Твърде открито е.

— Ако приемем, че е тук — обади се Клиф.

— Аз приемам, че ти ще се заемеш с количките за голф! — му отговори Уитуърт.

— Разбира се, но те са собственост на…

— Законова принуда! — Уитуърт се обърна към Майлоу: — А вие с планината ли се захващате?

— Ако успея да се добера дотам. Ще поддържаме връзка по радиото.

— Как възнамерявате да се придвижвате?

— Имате ли джип? — попита Майлоу Клиф.

Пазачът не отговори.

— Да не би да имаш проблеми със слуха, Елъри?

— Разполагаме само с един „Самурай“, там зад магазина за принадлежности за голф, при количките. Това е резервна кола, само за специални случаи.

— Какви случаи?

— В случай че имаме проблем. Ако например някой възрастен човек се изгуби. Но досега това не се е случвало. Не сме го използвали, дори не знам дали гумите са напомпени, дали е зареден с бензин…

— Значи ще ги напомпиш и ще го заредиш! — разпореди се Майлоу. — Тръгвай!

Клиф не отговори.

Майлоу оголи зъби.

— Много те моля, Елъри!

— Върви! — извика Клиф на Бонафейс.

Бонафейс забързано излезе.

Майлоу попита Уитуърт приблизително за колко време могат да дойдат хеликоптерите.

— Отпуснаха ми само един — отговори Уитуърт. — Държат го в Бейкърсфийлд — значи за пет-десет минути.

— Елъри, има ли път, който води от Феъруей към планината?

— Има нещо като път.

— Какво значи това?

Клиф сви рамене:

— Дълъг е приблизително четвърт миля. Предполагаше се, че ще го използват, за да се разхождат из планината, но никой от жителите тук не иска да се разхожда. Той не води доникъде, просто свършва, а след това попадате сред прахоляци и скали.

Пазачът се ухили глупаво, като се опита да прикрие усмивката си с ръка.

Уитуърт отведе Майлоу и мен встрани.

— Онази Оут е била застреляна, значи имат огнестрелно оръжие. Ние имаме бронирани жилетки, а вие?

— Една — отговори Майлоу. После погледна към мен. — За теб няма. Стой тук.