Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 228

Когато доближихме още повече, видяхме, че една редица от червени конуси преграждаше дясното платно. Майлоу прекара колата между тях, показа значката си на един униформен полицай и получи в отговор враждебен, преценяващ го поглед. Патрулни коли, един патрулен мотоциклет и един лъскав „Харли Дейвид сън“ без опознавателни знаци бяха паркирани на отбивката.

Офицерът каза:

— Добре, минавайте!

— Майк Уитуърт?

— Там.

Пръстът посочи един огромен мъж на около тридесетина години, застанал край насипа. Няколко прожектора хвърляха светлина върху оградено с ленти място. В далечния край на отбивката, на сантиметри от асфалта и прашния насип, се виждаха белите очертания на трупа. Пълна версия на рекламна табела на морга: животът подражава на изкуството.

Уитуърт стоеше точно зад конусите. Беше млад и добре сложен, но изглеждаше уморен. Руси мустачки красяха червендалестото му, бебешко лице. Косата му беше подстригана толкова късо, че човек трудно можеше да определи цвета й. Носеше кожено сако с цвят на фъстъчено масло, бяла риза, тъмна вратовръзка, сиви панталони и черни обувки, а на главата си имаше мотоциклетна каска.

Майлоу се представи.

Уитуърт се ръкува първо с него, после с мен. Той посочи към земята. Няколко рубинени петна, най-голямото, от които с размери над тридесет сантиметра.

— Открихме няколко парченца от кости и хрущяли. Вероятно част от носовата кост. През цялото време се ровим из мръсотиите и намираме най-различни ужасии в чувалите за смет, но такова нещо… — Той поклати глава.

Майлоу каза:

— Мисля, че хората, които са я довършили, са на път да направят и друго такова нещо.

Той разказа накратко на Уитуърт историята на Криминс, за бягството на Пийк, вероятното съучастие на Хейди и завърши с онова, което бе научил от Кристофър Соумс. За това как е била наета Сузи Галвес.

— В планината Техачапи ли? — попита Уитуърт.

— Най-вероятно. В Техачапи, зад родния му град. Сега това място се нарича Ранчо Феъруей. Знаете ли го?

— Никога не съм чувал за него — отговори Уитуърт. — Живея в Алтадена и по-голямата част от работата ми е в близост до града. Преди Грейпвайн или след него?

— Точно там — казах аз.

— Криминс вероятно има някакъв опит в катерачеството — каза Майлоу, — но Пийк няма и ако са взели момичето със себе си, ще е като изкачването на Еверест. Но може да са в ранчото и да се разпореждат в нечия къща. Частните ченгета, които охраняват Феъруей, казаха, че няма такова нещо, но аз не съм убеден. Ако те са в планината, според мен са някъде в подножието, може би в някое скрито местенце, в пещера или зад някоя канара. Тъй или иначе трябва да хвърлим един поглед.

— Кои са частните ченгета и какъв е техният проблем? — попита Уитуърт.

— От „Бънкър Протекшън“, Чикаго. Всеки път, когато се опитвам да ги убедя, че там става нещо обезпокоително, те не искат и да ме чуят. Непрекъснато повтарят оня изтъркан боклук на Отдела за връзки с обществеността: „Тук никога не се случва нищо нередно!“

— Докато то става! — каза Уитуърт, като търкаше нервно токата на колана си. — Добре, да вървим. Не знам нищо относно юрисдикцията на мястото, но да върви по дяволите! — Той хвърли още един поглед на очертанията на тялото. — Вече приключихме тук, тъй че мога да ви предоставя тези четирима юначаги и ще се обадя за подкрепление, което ще дойде след по-малко от час. Аз съм с мотоциклета си, вече бях предал дежурството, когато ми се обадиха; ще пътувам сам и ще се срещнем там. Ако грубияните от „Бънкър“ се опитат да се държат неприлично, ще ги сложим веднага на мястото им. Какво ще кажете за хеликоптери?