Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 227

— Защо?

— Заради филма — нали знаеш…

— Помислил си, че прави порно? — каза Майлоу.

— Не — отговори Соумс. — Аз нямаше да… Той каза: „Нямай грижа, никой няма да я натиска, това е само филм.“

— Какъв филм? Ти си му я дал и не си го попитал нищо?

— Аз… Той… Мисля, че каза, че това е трилър, тя ще бъде нещо като главната героиня, само трябва да я снима през нощта. Защото било трилър… да, трилър… Че ще ни даде… ще й даде стотачка.

— В допълнение към петдесетте ли?

— Да.

— Благородно!

— Каза, че е голяма роля.

— И каза, че ще ти плати всичко до стотинка, така ли?

— Ама то беше за двама ни, човече! Ние ходим заедно, но Сузи не се свърта с пари, аз съм по-отговорен.

Полицаите най-после дойдоха. Майлоу им предаде Соумс и ние двамата бързо се отправихме към колата му без опознавателни знаци.

Той подкара с висока скорост и се насочи на север.

— Две коли означава двама шофьори — казах аз. — Преди бягството Криминс и Хейди са си уговорили среща. Някъде в Холивуд. Но Криминс е знаел, че Хейди няма да остане жива тази вечер, и след като я е премахнал, е имал нужда от някой, който да кара втората кола. Повечето улици в Холивуд имат правила за паркиране; той не би рискувал някоя глоба. Освен това корветът е подозрителен.

— Защо се е доверил на идиот като Крис да го докара?

— Идиотът е довел работата докрай, нали? Както ти казах, Криминс умее да чете в душите на хората. Или пък не му е пукало — просто е сложил кръст на корвета.

— Току-така ли? Да изостави една кола? И защо би трябвало да й слага кръст?

— Защото тази вечер започва нов етап от живота му — отговорих аз. — А парите не са главното за него, никога не са били. В момента, в който разполага с някакви средства, той ги оставя да изтекат между пръстите му. Той е израснал с бързи играчки, които са идвали лесно и лесно са си отивали. Освен това и лесно са можели да бъдат заменяни с нови. Той краде цяла киноапаратура, да отмъкне друга кола за него не е проблем. Освен това джипът не е регистриран под никое от имената, за които ние знаем. Няма да се учудя, ако си има цял автомобилен парк, скрит някъде.

— Супер престъпник! Безразсъдният отмъстител.

— Нека бъдем откровени, Майлоу, не е нужно човек да е гений, за да се оправи с фалшиви имена в Лос Анджелис!

Той изръмжа нещо, подкара по Булеварда на залеза и зави надясно. Аз притворих очи и се отпуснах назад, понеже знаех накъде кара. След няколко минути усетих как колата се отклонява, отворих очи и видях табелата на магистралата. Север 101. В този късен час движението беше съвсем слабо и отбивката за И-5 бе съвсем наблизо. Той настъпи газта и вдигна деветдесет, дори сто мили в час.

— Сузана Галвес — каза той. — Онази Хацлър ти е казала, че Дерик и брат му са си падали по мексиканки.

— Носталгия! — отговорих аз. — Точно така. Цялата работа е да се възкресят добрите стари времена!

38.

Не беше трудно да намерим мястото, където е била екзекутирана Хейди Оут.

Червените светлини от бурканите на „Пътните патрули“ се виждаха от половин миля като паднали от небето звезди.