Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 230

Сега се намирахме навън, в ухаещия на праскови въздух, под учудващо беззвездно небе. Пазачите не откъсваха очи от патрулните коли, които бяха блокирали входа към Ранчото Феъруей. Зад затъмнените прозорци на колите едва се виждаха очертанията на мъже.

При пристигането ни Майлоу бе погледнал ниската бяла ограда и бе промърморил:

— Не им трябва врата. Биха могли да минат направо оттук.

Няколко мига по-късно Майк Уитуърт пристигна върху своя „Харли“ и каза нещо подобно.

— Значи още не сте организирали претърсване? — попита Майлоу най-високия пазач. Е. Клиф. Онзи, който бе започнал да протестира най-разпалено, докато Майлоу не го усмири с вдигнат укорително показалец.

— Не! — отговори той. — Сега е едва два сутринта и ние не можем да будим обитателите. Няма причина да го правим.

— Нима щяхте да знаете, ако имаше причина? — попита Уитуърт.

— Категорично! — отвърна Клиф. Като добави едно лаещо „сър“.

Уитуърт пристъпи по-близо до него, като се възползва от ръста си по начина, по който и Майлоу се беше възползвал.

— Както се бяхте разположили, всеки може да влезе. Това Ед ли значи?

Клиф се опита да се усмихне, като отстъпи назад.

— Не, Елъри. И не сте прави. Всеки влизащ може да бъде видян от сградата на охраната.

— При положение че завесите не са спуснати.

Клиф кимна по посока на постройката.

— Обикновено не са спуснати.

Майлоу каза:

— Обикновено аз съм чаровен. — Той също доближи Клиф. — Кажи ми, от каква категория може да бъдат двама убийци, минаващи оттук в момент, когато завесите са спуснати? От „Спорт и свободно време“? Или от „Изкуство и забавление“?

— Сър! — каза Клиф. — Нямате основание да се държите неуважително. Дори и завесите да са спуснати, ние виждаме светлините от фаровете.

— Ако приемем, че е имало светлини от фарове… Знам, че обикновено има.

— Няма причина…

Майлоу приближи още повече. Клиф беше висок почти два метра, двамата приличаха на застанали един срещу друг мечоци. Той погледна към другите двама пазачи. Те стояха на местата си. Майлоу заяви:

— Има съвсем основателна причина да се претърсят къщите, приятелю, и ние ще го направим, и то веднага.

— Съжалявам, сър, но според вашата юрисдикция… — започна Клиф. Носът на Майлоу се намери само на няколко сантиметра от лицето му и гласът му потрепери. — Най-малкото ще трябва да изясня въпроса с нашето управление.

Майлоу се ухили:

— В Минеаполис ли?

— В Чикаго — каза един от другите пазачи. Гласът му беше носов. — Л. Бонафейс.

— Ами обадете се! — отговори Майлоу. — Междувременно ние започваме. Дайте ми карта на местността.

— Нямаме — каза Клиф.

— Никаква?

— Нямаме истинска карта, с координати. Само най-обща скица.

— Исусе! — въздъхна Майлоу. — Това не ви е арктическа експедиция, дайте ми я. Преди да сте телефонирали.

Клиф погледна Бонафейс.

— Върви му я донеси!

Бонафейс влезе тичешком в сградата на охраната и се върна с няколко листа хартия.

— Донесох цял куп — каза той.