Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 226

Сузана Галвес, от латиноамерикански произход, черна коса и кафяви очи, около метър и петдесет, четиридесет килограма. Според датата на раждане — на четиринадесет години и седем месеца. Картотекирана като изчезнала преди осемнадесет месеца в участъка на Белфлауър.

— Родителите подозират, че е избягала с приятеля си — каза Майлоу, като прибираше телефона в джоба си. — Бял, рус, със сини очи, около метър и седемдесет-метър седемдесет и пет, шестдесет килограма, подвизава се под името Крис. Няма фамилия.

Към Соумс:

— И така, мистър Без фамилия, тя е избягала с теб, когато е била на дванайсет години.

— Сега е на четиринайсет.

Майлоу го сграби за яката.

— Би трябвало да я изчакаш да стане на петнайсет, разкажи ми останалото, Крис! Веднага, тъпо лайно такова!

— Добре де, да, да, виждал съм този човек и преди, но не го познавам, това е истината, човече! Не е педи, това е, просто обикаля с колата. Не знам името му, никога не си е казвал името!

— Няма име и обикаля Холивуд с корвет — каза Майлоу.

— Не, не! — нетърпеливо каза Соумс. — Не с корвет, никога не съм го виждал преди, с друга кола, един черен джип. Сузи и аз го наричахме Мерилин, като Мерилин Менсън, защото е такъв един висок и изглежда странно, като Мерилия Менсън.

— Защо обикаля?

Соумс подсмръкна. Майлоу извади носната си кърпа, избърса го, вдигна лицето на младежа и се вгледа в очите му.

— С какво се занимава, Крис?

— Някои — не аз! — си купуват дрога от него. Хапчета. Той има хапчета по предписание, от онези лайна с рецептите. Не за мен, нито за Сузи. Само съм го виждал да продава хапчета на други хора. Има си приятелка, с бели коси, истинска пънкарка, те двамата продават хапчета.

— Какво стана тази вечер?

— Двамата със Сузи се мотаехме там, не знам по кое време беше, ние нямаме часовници, не ни пука за времето, изядохме по един бъргър в „Го-Джи“ и тръгнахме да се връщаме в бърлогата ни — е, не е истинска квартира, прилича повече на дупка, но там спим, когато се появи Мерилин и каза, че иска да закарам колата до къщата му, знаел, че съм точен и може да ми се довери, само искал да докарам колата тук, да пусна ключовете в пощенската му кутия и да взема автобуса обратно до Холивуд. Двайсетачка сега и още петдесет, когато се видим утре в „Го-Джи“.

— Утре по кое време?

— В десет. Ще се срещнем на паркинга, той ще ми даде петдесетачката и ще доведе Сузи.

— Откъде ще доведе Сузи? — попита Майлоу.

— Не знам! — каза Соумс и изхлипа.

— Значи просто я взе и не ти каза къде я води или защо?

— Нае я, човече.

— Да прави филм, нали? Имаш ли представа какви филми прави той?

Коляното на Соумс престана да се тресе. Той се разплака. Майлоу го раздруса.

— Какво друго, Крис?

— Няма друго, това е — мислиш ли, че наистина ще й направи нещо лошо?

— О, да! — каза Майлоу. — Я си размърдай мозъка, генийче! Къде каза, че ще я заведе?

— Не знам! О, човече! — извика Соумс. — О, човече, о, човече… След като се уговорихме за корвета, той погледна Сузи и каза, че наистина е хубавка и че може да я използва във филма, който снимал, бил продуцент. Не каза нищо повече, а аз си помислих „Божке, баща й ще ме убие!“.