Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 206

— Намерихме отвор — отговори Куан. — В западната част. Телената мрежа е била срязана.

Половин миля пеша до отвора. Той беше висок колкото човешки бой, беше акуратно изрязан и отрязъкът бе върнат на мястото му, като телта беше отново прецизно усукана. Човек трябваше да има зорко око, за да може да я забележи в мрака. Майлоу попита:

— Кой я откри?

Униформеният до Куан вдигна ръка. Млад, слаб, смугъл.

Майлоу се втренчи в значката му:

— Какво ви отведе там, полицай Далфън?

— Оглеждах западния периметър.

— Открихте ли нещо друго?

— Засега не.

Майлоу взе фенерчето на Далфън и го насочи над оградата.

— Какво има от другата страна?

— Черен път — отговори Суиг.

— Накъде води?

— Към подножието на хълмовете.

Майлоу разви усуканите краища на срязаната тел, свали изрязаното парче, наведе се и мина оттатък.

— Следи от гуми — каза той. — Има ли врати или пазачи на тази страна?

— Това не е болнична територия — отговори Суиг. — Тук някъде трябва да има гранична черта.

— Какво има в подножието?

— Нищо. Там е работата. Няма нищо в радиус от три или четири мили. Окръгът прочиства дърветата и храстите всяка година, за да не могат да се използват като укритие. Всеки, който се появи там, може да бъде видян от хеликоптер.

— Е, дойдохме си на думата — каза Майлоу.

Когато хеликоптерите започнаха да кръжат, пристигнаха девет коли с хората на шерифа и екипа за оглед на местопрестъплението. Като видя кафяво-зелените униформи на шерифските хора, Суиг още повече се напрегна, но не каза нищо; беше се уединил в един ъгъл и от време на време промърморваше нещо по безжичния си телефон.

Последни пристигнаха двама детективи в цивилни дрехи. Съдебният лекар току-що бе приключил с огледа на тялото на Долард и бе претърсил джобовете му. Празни. Майлоу отиде да поговори с лекаря. Парчето мукава беше извадено от асансьора и поставено в найлонова торбичка. Когато криминалистите го отнесоха, Суиг каза:

— Прилича на парче от пантоф.

— Какъв пантоф? — попита единият от детективите, тридесетина годишен мъж със светли коси на име Рон Банкс.

Майлоу му обясни.

Партньорът на Банкс каза:

— Значи ни остава да намерим Пепеляшка.

Беше възпълничък мъж на име Хектор дела Торе, по-възрастен от Банкс, с щръкнали мустаци. Банкс остана сериозен, но Дела Торе се засмя. Без да бъде особено респектиран от обстановката, той поздрави Майлоу, като му напомни, че вече са се срещали.

— На едно парти при Мъсоу и Франк — след като приключихме случая с Лайза Рамзи. Моят побратим тук е добър приятел с детектива, който го приключи.

— С Питра Конор ли? — попита Майлоу.

— Точно тя.

Банкс изглеждаше смутен.

— Сигурен съм, че това въобще не го интересува, Хектор! — После се обърна към Майлоу: — Може би е слязъл долу с оня асансьор.

— Не е разрешено да се използва от пациенти — каза Майлоу. — Значи няма основание там да има пантоф. Освен това връзката с ключове на Долард липсва, което значи, че Пийк я е задигнал. Останалите санитари са били на събрание, тъй че Пийк лесно би могъл да слезе в сутерена, да намери изхода и да изхвърчи през него. От друга страна обаче, може би това парче просто се е било залепило за нечия подметка.