Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 204

— Това е мистър Ливъррайт.

Стаята беше висока и тясна, със същите размери като тази на Пийк. Същите усмирителни пръстени, прикрепени към стените. Мускулест млад чернокож седеше гол на леглото. Чаршафите бяха махнати от тънкия дюшек на ивици и бяха разкъсани на парчета. Тъмносиня пижама лежеше на пода до чифт сини мукавени пантофи. От единия пантоф беше останала само купчинка конфети. Оттенъкът на синьото ми беше познат: окръжният затвор използваше този цвят за по-голямата част от своите затворници.

Пристъпих по-наблизо и непоносима воня удари носа ми. До краката на затворника имаше засъхнала купчинка изпражнения. Няколко локвички урина блестяха на пода. Стените зад леглото бяха изцапани с кафяво.

Той ни видя, ухили се, изкиска се и започна да мастурбира.

— Почистете това! — разпореди се Суиг.

— Чистим — спокойно отговори полинезиецът. — Два пъти дневно. Но той се опитва да се докаже. — Той вдигна към Ливъррайт пръсти, образуващи знак на победата, и се засмя. — Продължавай, братко!

Движещата се ръка на Ливъррайт спря. После той отново се изкиска и продължи да търка члена си.

— Клати го, но гледай да не го откъснеш, братко! — каза санитарят.

— Затвори вратата! — заповяда Суиг. — И почисти веднага!

Полинезиецът затвори вратата, като сви рамене.

— Тези момчета мислят, че знаят какво е да си луд, но преиграват. Гледали са твърде много филми. — Обърна се и понечи да се отдалечи.

Майлоу го спря:

— Кога за последен път си виждал Джордж Орсън?

— Него ли? — попита санитарят. — Не съм го виждал отдавна.

— А тази нощ?

— Не. И защо трябва да съм го виждал? Той от месеци не работи тук.

— За кого говорите? — попита Суиг.

— Идвал ли е тук, откакто е напуснал? — попита Майлоу полинезиеца.

— Хммм! — отговори той. — Не мисля.

— Какъв човек беше? — попита Майлоу.

— Ами човек! — Санитарят удостои Суиг с усмивка. — Обичаше да плямпа, но все пак почистваше лайната. — Той се измъкна.

— Кой е Джордж Орсън? — попита Суиг.

— Един от бившите ви работници — отговори Майлоу. — Наблюдаваше лицето на Суиг.

— Не мога да познавам всички! Защо питате за него?

— Познавал е мистър Пийк — отговори Майлоу. — В добрите стари времена.

Суиг имаше много въпроси, но Майлоу не му обърна внимание. Ние слязохме с асансьора от петия етаж в сутерена и разгледахме внимателно кухнята, пералното помещение и складовете. Навсякъде миришеше на леко развалени продукти. Наоколо сновяха санитари и пазачи. В претърсването им помагаха облечени в оранжеви гащеризони портиери. Готвачи в бели облекла ни гледаха, докато минавахме край тях. Поставки с ножове бяха изложени пред погледите на всички. Представих си как Пийк минава оттук и мисли кой да си избере. Като в добрите стари времена.

Майлоу откри четири външни врати и ги провери една по една. Заключени.

— Кой друг има ключове, освен болничният персонал? — попита той Суиг.

— Никой.

— Никой от тези хора? — Той посочи двама портиери.

— Нито те, нито някой друг, който не е ангажиран в обслужването на пациентите. И за да отговоря на следващия ви въпрос, останалият персонал влиза през предния вход като всички останали. Проверяват се документите им за самоличност.