Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 208

— Къде са раните по лицето? — поинтересува се Майлоу.

— По устните, носа, очите — нашият човек на местопрестъплението казва, че наистина е било жестоко. Това също отговаря, нали?

— Очите — каза Майлоу.

— Господи! — възкликна Суиг.

— В северната част на Пета ли е била открита? — попитах аз.

— Да — отговори Банкс.

Всички се втренчиха в мен.

— По пътя към Трийдуей! — казах аз. — Той се връща у дома.

34.

Последната порция новини съсипа Суиг. Той изглеждаше смален, съкрушен, един млад човек, заел се с работата на възрастен мъж.

Майлоу не му обръщаше внимание, той беше зает с телефона. Поговори с пътните патрули, информира шерифите на съседните на Трийдуей градове, предупреди „Бънкър Протекшън“. Частната фирма, изглежда, му създаде проблеми, защото, когато приключи разговора си с тях, толкова силно тресна слушалката, та помислих, че ще я счупи.

— Добре, да видим какво ще излезе! — каза той на Банкс и Дела Торе. После се обърна към Суиг: — Дайте ни личното досие на Джордж Орсън.

— То е долу, в архива.

— Тогава отиваме там.

Архивът се помещаваше зад една от вратите без табелки, в съседство с кабинета на Суиг. Тясна стая, претъпкана с черни кантонерки. Папката се намираше точно там, където трябваше да бъде. Майлоу я прегледа, докато хората на шерифа надничаха през рамото му.

Снимката липсваше, но статистическите данни на Джордж Орсън абсолютно съвпадаха с данните на Дерик Криминс: висок метър и седемдесет, на тридесет и шест години. В графата за адреса беше посочена пощенска кутия в Пико край Барингтън. Нямаше телефонен номер.

— Какво друго е извършил този тип? — попита Банкс.

— Поредица от измами и вероятно е убил баща си, втората си майка и брат си.

— Не мога да повярвам! Щом сме го назначили на работа, препоръките му трябва да са били наред. Пръстовите му отпечатъци трябва да са били взети…

— Доколкото ми е известно, той няма криминално досие, тъй че отпечатъците му не значат кой знае какво — отговори Майлоу, като взе досието и започна да разгръща страниците. — Тук пише, че е изкарал курсове за психиатричен санитар в колежа „Ориндж Коуст“… Но не става ясно дали някой се е погрижил да провери дали това е вярно. — Към Суиг: — Някъде регистрирано ли е, че при напускането е върнал ключовете си?

— Досието му е в ред. Това означава, че ги е върнал. Всяка нередност…

— … се открива от системата. Знам. Разбира се, дори и да ги е върнал, като знаем, че всеки ден ги е отнасял в дома си, той е имал хиляди възможности да си извади дубликати.

— Върху всеки ключ е гравирано „Дублирането е забранено!“.

— Божичко! — възкликна иронично Дела Торе. — Колко страшно звучи.

Суиг се облегна на най-близкия шкаф с досиета.

— Не сме имали основание да се тревожим и за това. Рискът за нас не е да не би някой да влезе вътре, а тъкмо обратното. Всъщност защо не го потърсите, вместо да ми опявате тук? Пък и за какво му е да се връща?

— Ами сигурно заради обстановката — отговори Майлоу.

— Или заради новата климатична инсталация. — Погледна нагоре към малката решетка в центъра на тавана. — Какво ще кажете за вентилационните тръби? Достатъчно широки ли са, за да се промъкне някой?