Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 205

— Дори и познатите лица ли се проверяват? — попита Майлоу.

— Такава е системата ни.

— Болничният персонал отнася ли ключовете в домовете си?

Суиг не отговори.

— Отнасят ли ги? — настоя Майлоу.

— Да, вземат ги със себе си вкъщи. Проверяването на купища ключове всеки ден би породило затруднения. Както ви казах, сменяме патроните. Дори при отсъствието на по-специален проблем, ние ги ремонтираме всяка година.

— Всяка година… — повтори Майлоу.

Знаех какво си мислеше: Джордж Орсън бе напуснал преди няколко месеца.

— И по кое време става това?

— Ще трябва да проверя — отговори Суиг. — Всъщност накъде биете?

Майлоу тръгна пред него.

— Да проверим товарната платформа.

Приблизително двадесет метра дълго, празно циментово пространство, оградено с шест врати от ръждясала стомана.

Майлоу попита един портиер:

— Как ги отваряте?

Портиерът посочи кутията на електрическото табло в задната част на помещението.

— Има ли и външен бутон?

— Да.

Майлоу отвори кутията на таблото и натисна един бутон. Втората врата отляво се вдигна нагоре и ние отидохме до края на платформата. Метър и половина — два над земята. Пространство за едновременно разтоварване на три или четири големи тежкотоварни камиона. Майлоу скочи долу. Пет стъпки го отведоха в мрака и той изчезна, но можех да го чуя как крачи наоколо. След мината се изкатери горе.

— Пътят, по който се правят доставките — обърна се той към Суиг. — Накъде води?

— Има допълнителен вход. На същото място, където пристигат автобусите от затвора.

— Мислех, че само тези автобуси минават оттам.

— Имах предвид хората. Само автобусите минават по този път.

— Значи движението навътре и навън е голямо.

— Всичко е по разписание и е предварително одобрено. Всеки шофьор е предварително известен и от него се изисква да покаже личната си карта при поискване. Пътят е разделен на отделни секции, като на всеки двадесет и пет метра има врати. Електронните карти за отключването им се сменят на всеки тридесет дни.

— Електронни карти за отключване! — повтори Майлоу. — Значи, ако покажат личната си карта, сами могат да отворят вратите.

— Има едно голямо „ако“ — отговори Суиг. — Вижте какво, ние не сме тук, за да критикуваме системата ни, а за да намерим Пийк. Бих ви предложил да обърнете повече внимание на…

— А онези санитари? — продължи Майлоу. — Те могат ли да използват пътя за достъп до сградата?

— Абсолютно не. Защо продължавате да се занимавате с този въпрос? И какво общо има онзи Орсън с всичко това?

Викове откъм запад ни накараха да обърнем глави. Няколко светулки започнаха да стават по-големи.

Приближаваха претърсвачите. Майлоу отново слезе от платформата и аз го последвах. Суиг се поколеба дали да скочи след нас, но остана на мястото си. Когато застанах до Майлоу, можах да забележа някакви фигури зад лъчите на фенерчетата. Двама мъже, които бягаха.

Единият беше Барт Куан, а другият — униформен пазач.

Суиг внезапно се намери до нас, като дишаше тежко.

— Какво става, Куан?