Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 207

— В асансьора има ли кръв? — попита Банкс.

— Нито капка, единствената кръв е онази, която току-що видяхте в стаята.

— Чистичко, за прерязване на гърло.

— Съдебният лекар казва, че гърлото не е прерязано изцяло. Пийк само е рязнал сънната артерия, не я е прерязал, така е по-хитро, отколкото да предизвикаш фонтан. Това срязване не е било фатално. Ако някой беше оказал своевременно помощ на Долард, той е щял да оцелее. Вероятно е изпаднал в шок, припаднал е и е останал да лежи, докато кръвта му е изтичала. Няма пръски — по-голямата част от кръвта се е събрала под него.

— Кръвоизлив при ниско налягане — каза Банкс.

— Само едно рязване — обади се Дела Торе. — Това се казва малшанс.

— Пийк не беше особено мускулест — вметна Майлоу.

— Достатъчно, за да изиграе мръсния си номер — отговори Дела Торе. — И все пак кой е срязал оградата? Пийк имал ли е инструменти за това?

— Добър въпрос — каза Майлоу. — Долард навярно е носил острието, с което са му прерязали гърлото. Може би един от онези швейцарски ножове с различни приспособления. Въпреки че няма начин Пийк да е знаел за него, освен ако Долард наистина е бил достатъчно тъп да му го покаже. Алтернативата е очевидна. Съучастник.

Банкс каза:

— Значи бягството е било добре обмислено. Но нали казахте, че човекът е луд?

— Дори и лудите си имат другарчета — отговори Майлоу.

— Тук сте прав — съгласи се Дела Торе. — Само идете на следващото заседание на градския съвет!

— Имате ли някаква представа кой би могъл да бъде този човек? — попита Банкс.

Майлоу погледна Суиг.

— Моля ви да отидете в кабинета си и да изчакате там, сър.

— Оставете тази работа! — отговори Суиг. — Като директор на това заведение аз имам юрисдикцията върху него и трябва да знам какво става.

— Ще узнаете — отвърна Майлоу. — Веднага щом научим нещо, вие ще сте първият, който ще разбере, обаче междувременно…

— Междувременно аз трябва да…

Протестът на Суиг беше рязко прекъснат от звука на пейджър. Той и тримата детективи плъзнаха ръце към коланите си.

Банкс каза „Моят е!“ и прочете написаното. Извади клетъчен телефон, представи се, изслуша казаното и попита: „Кога? Къде?“, направи знак на Дела Торе и той му подаде бележник. Като притисна с рамо телефона до ухото си, детективът си записа нещо.

Останалите го гледахме как кима. Безстрастно. Като изключи телефона, той се обърна към нас:

— След като ни се обадихте, аз наредих в бюрото да си отварят очите за някакви психопрестъпления в околността. Не е точно в околността, но престъплението е съвсем психо: намерена е жена на магистрала И-5, близо до Валенсия.

— Погледна бележките си. — Бяла, между двадесет и пет и тридесет и пет годишна, с множество прободни рани по горната част на тялото и лицето, истинска касапница. Съдебният лекар казва, че убийството е станало през последните два часа, следователно би могло да е извършено от вашия човек, при положение че разполага с превозно средство. Има следи от гуми, значи е разполагал. Жената не е била просто захвърлена там, защото има много кръв — почти сигурно е, че е била убита на онова място.