Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 203

— По колко пътя може да се влезе на територията на болницата? — попитах аз.

— По два — отговори Суиг. — Всъщност по един. Оня, по който дойдохте.

— А това тук? — Аз посочих малкия паркинг.

— Само за автобусите на затвора. Специален път води до западната част. Шофьорите имат кодирани ключове за колите. Дори персоналът не може да мине оттук без мое разрешение.

Посочих светлините на фенерчетата в далечината.

— А тази страна? Боровата гора ей там. Как се влиза вътре?

— Не се влиза — отговори Суиг. — Към западната част няма вход, всичко е оградено.

Той тръгна напред и кимна на пазача, който отстъпи.

Предното помещение на приемателния център беше еднакво по размери с това на входа на болницата. Бюро, поставено отпред, със същите размери като бюрото на Линдийн, тъмносиво и празно, с изключение на един телефон. Нямаше трофеи от състезания по боулинг, никакви шеговити лозунги. Зад металната повърхност на бюрото седеше санитар с кръгла глава. Четеше вестник, но когато видя Суиг, бързо го остави и се изправи.

Суиг попита:

— Нещо необичайно?

— Осигурихме постоянно наблюдение на килиите, както заповядахте, сър.

— Ще заведа тези хора горе.

Суиг бързо ни поведе през един празен коридор към друг асансьор, влязохме в него и потеглихме нагоре. Бързо изкачване до петия етаж, по време на което той използва безжичния си телефон, за да провери докъде е стигнало претърсването.

Вратата се отвори.

— Изчакайте! — излая той, преди да върне телефона си в джоба. Подмишниците му бяха мокри. Една вена зад лявото му ухо пулсираше.

Две двойни врати, върху всяка от които беше изписано „И и Д, достъпът ограничен!“. За разлика от къде?

Там, където би трябвало да бъде сестринската стая, имаше празно пространство. Отделението представляваше един-единствен коридор, от двете страни на който имаше редици светлосини врати. Съотношението санитари — пациенти беше по-голямо: виждаха се дузина, специално подбрани, въоръжени мъже, които патрулираха.

Майлоу поиска да види някоя килия.

Суиг отговори:

— Ние и тук проверихме стая по стая.

— Все пак нека погледна.

Суиг извика „Инспекция!“ и трима санитари приближиха до нас.

— Детектив Стърджис иска да види какво представлява някой по 1368-и. Отворете една врата!

— Коя? — попита най-едрият от мъжете, полинезиец с непроизносимо име върху служебната си табелка и мек, момчешки глас.

— Която и да е.

Полинезиецът пристъпи до най-близката килия, отмести капака на прозорчето за наблюдение, погледна вътре, отключи синята врата, открехна я петнадесетина сантиметра и я задържа с огромната си ръка. Като пъхна главата си вътре, той отвори вратата докрай и каза: