Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 201

— Колко ключа трябва да има един санитар, за да успее да се оправи с лабиринта?

— Няколко — отговори Суиг. — Не съм ги броил.

— Имате ли шперц?

— Имаме.

Майлоу посочи ключа, който се подаваше от вътрешната врата на асансьора. Шумът продължаваше да се усилва, като че ли асансьорът пристигаше.

— Това ли е?

— Да. Освен това имаме дубликат в сейфа в една от стаите с картотеки на първия етаж. И да, проверих. Там си е, не е бърникано в сейфа.

Вратата шумно се отвори. Кабината беше малка, едва осветена, празна. Майлоу надникна вътре.

— Това какво е? — Той посочи някакво парченце на пода.

— Прилича ми на картон — отговори Суиг.

— Като мукавата, от която са направени пантофите, които пациентите носят?

Суиг се вгледа по-внимателно.

— Може би — но не виждам кръв.

— Защо би трябвало да има кръв?

— Той преряза гърлото на Франк…

— В стаята на Пийк няма кървави отпечатъци — отбеляза Майлоу. — Което значи, че Пийк е свършил много чисто работата. Не е лошо за един луд.

— Човек трудно може да повярва — отвърна Суиг.

— На кое?

— На това, което току-що казахте. Че Пийк е успял да вложи толкова майсторлък.

— Затворете асансьора — каза Майлоу. — Дръжте го заключен, никой да не влиза вътре. Когато екипът за оглед дойде, първо ще ги накарам да извадят това парче.

Суиг се подчини. Майлоу посочи по-малката врата.

— А това какво е?

— Шахтата за смет. Спуска се право в подземието.

— Като кухненски асансьор.

— Точно така.

— Не виждам резета или ключалки — каза Майлоу. — Как се отваря?

— Има един лост. В сестринската стая.

— Покажете ми го.

Суиг отключи стаята. Три стъклени стени, четвъртата — запълнена със заключени стоманени шкафчета. Помещението приличаше на голяма телефонна будка. Суиг посочи стоманената стена.

— Лекарства и материали от първа необходимост, винаги под ключ.

Огледах се наоколо. Никакви бюра, само вградени пластмасови шкафчета, в които се помещаваха телефонна централа, малко командно табло и микрофон за вътрешна връзка. В предната стъклена стена имаше около петнадесетсантиметрово прозорче с плъзгащ се метален поднос.

— Тясно е, за да не си пъхат ръцете през него — обясни с гордост Суиг. — Нареждат се, получават хапчетата си, нищо не е оставено на случайността.

— Къде е лостът? — попита Майлоу.

Като протегна ръка под бюрото, Суиг започна да опипва. Чу се прещракване. Излязохме от сестринската стая и се върнахме в коридора. Вратичката на шахтата за смет се бе вдигнала нагоре, образувайки малък метален сенник.

— Достатъчно широко е за някой слаб човек. — Майлоу вмъкна вътре главата си и го чухме как души. — Пийк не е от най-охранените.

— Хайде, хайде! — каза Суиг.

— Какво още има в подземието?

— Сервизни помещения — кухня, пералня, складови помещения. Повярвайте ми, всичко е било проверено най-внимателно.

— Доставките идват от приземието, така ли?

— Да.

— Тогава там има товарна платформа.

— Да, но…

— Как можете да бъдете сигурен, че Пийк не се е скрил в някой кош с мръсно пране?

— Защото проверихме, при това два пъти. Идете и вижте сам.

Майлоу почука върху вратата на подемника.

— Това нещо ходи ли до петия етаж, там, където държите симулантите?