Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 199

Майлоу претърси бързо и умело санитарите. У Куан и у санитаря, който досега не беше проговорил — един по-възрастен човек с унили очи, — не намери нищо, обаче от джинсите на единия брадат мъж извади джобен нож с костена дръжка.

Майлоу отвори острието. Десет сантиметра добре наточена стомана. Той го завъртя в ръцете си с възхищение.

— Стив! — обади се Суиг.

Лицето на едрия мъж се разкриви:

— Майната ви! — каза той. — След като работи с такива животни, човек трябва да се погрижи за себе си!

Майлоу продължаваше да проучва острието.

— Откъде си го намерил, в „Домашни потреби“ ли?

— В магазин за ножове — отговори Стив. — И не се безпокой, човече, не съм го използвал от миналата зима, когато ходех на лов.

— Уби ли нещо?

— Одрах някой и друг лос. Бяха вкусни.

Като сгъна ножа, Майлоу го прибра в джоба на сакото си.

— Той е мой, човече! — каза Стив.

— Ако е чист, ще си го получиш обратно.

— Кога? Искам разписка!

— Спокойно, Стив! — каза Суиг. — Двамата с теб ще поговорим по-късно.

Ноздрите на брадатия се разшириха.

— Да бе, да! Ако изобщо пожелая да остана в тази мръсна дупка.

— Твоя си работа, Стив. Но тъй като междувременно държавата все още ти дава заплата, изслушай ме — върви в отделения „А“ и „Б“ и провери дали там всичко е наред. Искам пълни обиколки, непрекъснато наблюдение, включително и проверки на вратите. Никаква почивка до второ нареждане.

Брадатият хвърли един последен яростен поглед Към Майлоу и се отправи наляво, заобикаляйки сестринската стая.

— Къде отива? — обърна се Майлоу към Суиг.

— Към служебния асансьор.

— Когато обикаляхме сградата, не видяхме такъв асансьор.

— На вратата няма табелка, асансьорът е само за персонала — обясни Суиг. — Трябва да продължим търсенето. Мога ли да освободя тези пазачи?

— Разбира се — отговори Майлоу.

— Тръгвайте! — нареди Суиг на униформените мъже.

— Къде? — попита единият.

— Навсякъде, по дяволите! Започнете с външните зони, на север и юг. Проверете дали не се е скрил на някое дърво. — Суиг се обърна към останалите санитари: — Барт, ти и Джим отново претърсете приземието. Кухнята, пералнята, всеки склад. Проверете всичко така внимателно, сякаш го правите за пръв път. — Изстрелваше заповеди като генерал. Когато хората се разпръснаха, Суиг се обърна към Майлоу: — Знам какво си мислиш. Че сме стадо цивилни кекавци. Но действително за пръв път, откакто управлявам това място, някой се опитва да избяга. Като правило, никой никога…

— Някои хора — заяви Майлоу — живеят за правилата. Що се отнася до мен, аз се занимавам с изключенията.

Ние обходихме Отделение „В“, като Майлоу проверяваше вратите. Няколко пъти накара Суиг да отключи прозорчето за наблюдение. Щом надникнеше в някое помещение, шумът вътре намаляваше.

— Не мога да видя цялата стая през това. — Той посочи прозорчето на вратата.

— Ние обходихме всяка стая — отговори Суиг. — Това бе първото, което направихме. Всичко тук е проверено.

Аз се намесих:

— А онази врата на служебния асансьор без обозначение. Предполагам, че пациентите знаят за нея.

— Не сме ги уведомявали — отговори Суиг. — Но предполагам…