Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 200

— Причината, поради която споменах за нея, е, че вчера Пийк и Хейди се появиха от тази посока. Тогава за пръв път от дълго време насам Пийк беше напуснал стаята си. Питам се дали не е видял някой да влиза там и да е разбрал, че това е асансьор. Той спира ли на всеки етаж?

— Да — отговори Суиг.

— Някой проверявал ли е там?

— Предполагам.

Майлоу го прониза с поглед.

— Предполагате ли?

— Разпорежданията ми бяха да се провери навсякъде.

— Вашите разпореждания са и да не се носи оръжие.

— Сигурен съм, че… — започна Суиг. — Добре, дявол да го вземе, ще ви го покажа!

Кафява врата, малко по-широка от тези на стаите на пациентите. Две ключалки, без вътрешен говорител. Суиг отключи горната и езичето щракна. Вратата се отвори и разкри друг кафяв правоъгълник. Вътрешна врата. Без дръжка. Една ключалка в центъра — Суиг използва същия ключ и когато бутна вратата, между стените отекна буботещ шум. Няколко крачки по-нататък имаше по-малка врата, широка навярно седемдесет сантиметра и два пъти по-висока.

— Откъде идва кабината? — попита Майлоу.

— Не съм сигурен — отговори Суиг. — Движи се малко бавно, но скоро ще дойде.

— Когато за пръв път бях тук — казах аз, — Фил Хатърсън се обади горе, поговори с някого и асансьорът дойде при нас. Но с този не може да се направи така.

— Прав сте — отговори Суиг. — Приемникът за повикване на главния асансьор е в сестринското помещение. Там непрекъснато има санитар, който следи за лекарствата. Част от задълженията му е и да наблюдава движението между етажите.

— Франк Долард изпълнявал ли е това задължение?

— Със сигурност. Персоналът се върти. Всеки върши по малко от всичко.

— Когато асансьорът се заключва дистанционно, кое определя къде да спре?

— Ключът се оставя в ключалката, докато асансьорът пристигне. Когато някой упълномощен, тоест човек, който има ключ, използва асансьора, той може да освобождава механизма на ключалката и да натиска бутоните в кабината.

— Значи, след като се отключи, асансьорът действа като всеки друг асансьор.

— Да — отговори Суиг, — но човек не може да освободи който и да е механизъм вътре без ключ, а единствено персоналът разполага с ключове.

— Поправяли ли сте някога ключалките?

— Ако възникне проблем.

— Което никога не се случва — подхвърли Майлоу.

Суиг страхливо потрепери.

— Не е нужно да се случи нещо от подобен мащаб, за да поправим ключалките, детектив. Всичко, което е извън границите на всекидневното, например, ако се докладва, че има откраднат ключ — ние веднага сменяме патроните.

— Сигурно е притеснително! — каза Майлоу. — Всички ключове да се заменят с нови…

— Нямаме толкова много притеснения.

— Кога за последен път са били сменяни патроните, мистър Суиг?

— Трябва да проверя.

— Но не толкова скоро, иначе щяхте да си спомняте.

— Накъде биете? — попита Суиг.

— Още нещо — продължи Майлоу. — Между отделенията има двойни врати. Всеки път, когато преминавате от отделение в отделение, вие би трябвало да отключвате всяка врата поотделно.

— Точно така — отговори Суиг. — Сградата е проектирана като лабиринт. Нарочно.