Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 198

Неистовото блъскане от вътрешността на килиите ставаше все по-силно и по-силно.

Пациентите знаеха. По някакъв начин бяха научили.

Майлоу прибра телефона в джоба си и се върна.

— Шерифският екип за оглед на местопрестъплението ще дойде след малко. Патрулни коли ще претърсят местността в радиус от пет мили извън болницата. Разпоредете се хората ви отвън да не спират никого на централния вход.

Суиг каза:

— Засега не бива да се вдига шум около тази история, докато — искам да кажа, нека разберем какво точно се е случило, преди да…

— Вие какво мислите, че се е случило, мистър Суиг?

— Пийк е изненадал Франк и му е прерязал гърлото. Франк е силен мъж. Значи това е било някакво коварно нападение.

— Какво е използвал Пийк, за да го пререже?

Отговор нямаше.

— Нямате ли никакви предположения? — настоя Майлоу.

— Никой от санитарите не е въоръжен — каза Суиг.

— Поне на теория.

— На теория и на практика, детектив. По очевидни причини ние имаме точни…

Майлоу го прекъсна:

— Вие имате разпоредби, непоклатима система. Тогава ми кажете, изисквате ли санитарите и лекарите да бъдат проверявани за оръжие в будката на охраната, както ни провериха нас?

Суиг не отговори.

— Сър?

— Това би било твърде бавна процедура. Общият брой на…

Майлоу погледна към тримата санитари. Никакви предупредителни жестове. Брадатият мъж погледна предизвикателно назад.

— Значи всеки, с изключение на персонала, се проверява да не крие оръжие?

— Персоналът знае, че не бива да носи оръжие — отговори Суиг.

Майлоу бръкна в джоба си, извади служебния си пистолет и го залюля на показалеца си.

— Доктор Делауер?

Аз извадих армейския си нож.

— Тази вечер никой не ни провери. Предполагам, че от време на време системата се пропуква — каза Майлоу.

— Вижте какво — заяви Суиг, като повиши глас. Изведнъж избухна: — Тази нощ е съвсем различно. Аз им наредих да улеснят влизането ви. Много добре знаех…

— Значи няма да се поколебаете да се закълнете, че Долард не е носил със себе си хладното оръжие, с което е бил убит?

— Франк заслужаваше голямо доверие.

— Дори и когато е имал склонност да забравя някои неща?

— Никога не съм чувал за такова нещо! — отговори Суиг.

— Току-що чухте — заяви Майлоу. — Нека ви разкажа за Франк. Полицейският участък в Хемит го е изгонил за злоупотреби. Пренебрегвал е телефонни обаждания, надписвал си е работни часове…

— Не знам абсолютно нищо за…

— Навярно има и други неща, за които не знаете.

— Вижте какво! — повтори Суиг. Но не добави нищо, само поклати глава и се опита да приглади рядката си коса. Адамовата му ябълка се повдигна и спусна. — Защо да спорим? Вие така или иначе вече сте взели решение.

Майлоу се обърна към санитарите:

— Ако ви пребъркам, момчета, дали няма да намеря нещичко?

Мълчание.

Той прекоси коридора. Барт Куан се разкрачи, сякаш беше готов да се бие, а другите двама скръстиха ръце пред гърдите си — същата съпротивителна поза, която Долард беше демонстрирал вчера.

— Наредете им да ми съдействат! — каза Майлоу.

— Правете каквото ви казва! — нареди Суиг.